Томас Энгер - Фантомна болка

Все пак решава да не натиска звънеца четвърти път. Холан най-вероятно има достатъчно проблеми в момента… но точно тогава вратата пред него се отваря и навън излиза жена с посивяло лице, което е мокро от сълзи. Тя го поглежда и Хенинг вижда отчаянието в очите й.

— Елизабет Холан? — пита той.

Торбичките под очите й са огромни. Сплъстената й коса е събрана в опашка. Не носи грим. Тя се загръща с якето си и профучава покрай него.

— Знам, че моментът не е подходящ — казва Хенинг. — Но нямаше да дойда, ако не смятах, че е много важно.

Холан не му обръща внимание. Хенинг хуква след нея, стискайки зъби заради болката, която пронизва хълбоците и ходилата му при всяка крачка.

— Моля ви, изслушайте ме.

Холан спира и се завърта към него.

— Те са го принудили да го направи — казва тя и го поглежда с разширени от ужас очи.

— Какво?

— Турлайф не го е направил.

— Какво не е направил?

— Нали затова сте тук?

Хенинг не отговаря, но изглежда объркан. Холан не уточнява какво има предвид. Тя се обръща и пак тръгва.

— От къде знаете? — пита той и отново хуква след нея.

— Защото ми каза — отговаря Холан, без да се обръща.

— Говорила сте с него?

Тя не отговаря, но продължава да крачи надолу по улицата. Хенинг започва да тича, въпреки че ходилата му крещят от болка.

— Отивам в полицията.

— Ще дойда с вас — казва задъхано Хенинг. — Защо не разговаряме, докато вървим? Или можем да вземем такси до участъка?

Тя му хвърля поглед през рамо. Не кимва, но не възразява. Хенинг опитва да ускори крачка, когато стигат улица „Бигдьой Але“. Три таксита чакат на стоянката в далечния край на кръстовището. Холан се качва в първото. Хенинг спира и я поглежда през стъклото. Тя отвръща на погледа му.

След това кимва.

Хенинг се качва отзад. Шофьорът потегля, преди да има време да му каже, че отиват в полицейския участък. Хенинг подава кредитната си карта и се обляга назад.

— Какво става, Елизабет? — пита той задъхано.

Холан не отговаря. Обръща се назад към него и от очите й бликват сълзи. Тя сподавя един стон и клати глава, но не може да спре сълзите.

— Какво имахте предвид, когато казахте, че са накарали Турлайф да го направи? Говорите за това, което вчера се случи в затвора „Осло“, нали?

Тя отново го поглежда. Не казва нищо, но няма нужда да го прави.

— Кой го е накарал?

— Н-не знам кои са.

— Някой заплашвал ли го е?

Хенинг не може да реши дали Холан клати глава, защото не знае или защото е толкова уплашена, че не владее собственото си тяло.

— Какво се е случило? — пита той меко.

Поредното поклащане на глава.

— Турлайф държеше ли се странно напоследък?

Тя се замисля, но после кимва.

— По какъв начин?

Холан успява да възвърне самообладанието си. Вдига ръка и избърсва влажните си бузи.

— Стана необщителен. Прекара два дни в леглото заради стомашен вирус и все ми се обаждаше, за да ме моли да правя неща, които и без това правя всеки ден.

Тя отново бърше сълзите от лицето си.

— Нещо друго? Нещо… необичайно?

— Нарисувал е кола.

Хенинг търпеливо изчаква пояснение.

— И е оставил рисунката под възглавницата ми.

— Според вас защо е направил това?

Тя отново клати глава, но отваря чантата си и вади рисунката. Очите на Хенинг се разширяват, когато я вижда. Прочита думите, които Турлайф Бренден е написал под колата:

„Ако нещо се случи с мен, отиди в полицията и им кажи да издирват Фурио. Не знам какво ще ме принудят да направя или защо, но трябва да се подчиня, за да те защитя.“

— Кой е Фурио? — пита Хенинг, чувствайки как сърцето му ускорява ритъма си. Едно време живееше за моменти като този.

— Не съм сигурна — отговаря Холан. — Но май го срещнах преди няколко дни. Интервюира ме.

— Значи е репортер?

— Каза, че е, но се съмнявам.

— Защо?

— Защото интервюто така и не бе публикувано.

Хенинг се замисля.

— За кой вестник е било това интервю?

— „Афтенпостен“.

— И този мъж се казва Фурио?

— Не — отговаря тя и поглежда надолу. — Но приличаше на Фурио — на персонажа от сериала „Семейство Сопрано“, ако сте го гледал.

Хенинг кимва.

— Имате предвид, че е бил този тип мъж или че е приличал на персонажа от сериала?

— И двете.

Хенинг отново се замисля.

— Помните ли нещо друго за него?

— Не.

— Какви въпроси ви зададе?

— Искаше да знае докъде бих стигнала, за да защитя семейството си. Каза, че е за някаква рубрика във вестника, но…

Холан отново клати глава.