Томас Энгер - Фантомна болка

Хансен го зяпва.

— Туре Пули твърди, че е пристигнал навреме за срещата си с Брулениус, но е позвънил в полицията чак деветнадесет минути по-късно. Възможно ли е да го е забавило нещо, случило се във фитнеса?

Хансен клати глава.

— Считайте това за приятелски съвет, Гюнешен. Не отправяйте обвинения, които не можете да докажете. Не е много умно.

Ивер се взира в смръщеното му лице и усеща внезапен прилив на адреналин.

— Да не би да казвате, че знаете кой е убил Юке Брулениус?

Хансен избутва стола си назад, става, слага ръце на масата и се навежда към Ивер. Той опитва да остане невъзмутим, но все пак се отмества назад.

— Играете си с огъня — казва Хансен и размахва пръст пред лицето му. Ивер се преструва, че не е уплашен. Хансен се изправя, насочва се към изхода и затръшва вратата зад гърба си.

Елизабет Холан лежи и гледа към тавана, но не го вижда, защото пред очите й се е спуснала бледосива мъгла. Всеки път, когато мисли за Турлайф, чудейки се къде е и какво прави, стомахът й се свива на възел и тя избухва в сълзи. Мислите й се въртят в безкрайна спирала, от която не може да избяга.

Какво ще каже на децата?

Полицията също не може да й помогне, защото не е минало достатъчно време от изчезването на Турлайф. Но тя е доловила нещо в гласа на полицайката, която се е обади преди половин час — нещо, което й подсказа, че вече не считат това за обикновен случай на изчезване. Защо иначе ще я пита дали Турлайф е познавал Туре Пули отпреди интервюто? Какво намеква?

Елизабет протяга ръце назад и ги пъхва под възглавницата. Пръстите й докосват лист хартия. Изважда го.

— Сърцето на Юлие — прошепва тя, гледайки дебелите червени линии, нарисувани от дъщеря й в детската градина. Юлие рисува сърца на всеки лист хартия и вестник, до който се докопа. Елизабет обръща листа и вижда колата. Осъзнава, че Турлайф я е нарисувал.

„Защо е направил това?“ — чуди се тя и сяда в леглото. Турлайф никога не рисува с Юлие, защото казва, че не може. Но сега е нарисувал картинка на кола. И защо е оставил рисунката под възглавницата?

Колата прилича на беемве. Регистрационният номер се вижда съвсем ясно. Погледът й се спуска надолу към думите, изписани с почерка на Турлайф. Елизабет закрива устата си с ръка. След което подскача стреснато, когато някой звъни на вратата.

Слънцето блъска Хенинг в лицето, когато излиза от сградата на „Новините 123“ на улица „Уртегата“ №9. Вади мобилния си телефон и набира Ивер, който му разказва за срещата си с Хансен.

— Значи не те е ударил с юмрук в лицето?

— Не, но му се искаше.

— Казах ти да внимаваш с тези хора.

— Знам.

— Говори ли с някой друг?

— Още не. Но сега ще звънна в TV2.

Хенинг кимва и вдига ръка. Такси от другата страна на улицата дава мигач и спира.

— Добре. Имаме нужда от още гледни точки.

— Открих снимка на Туре Пули с мъж на име Евен Нилунд в интернет. Нилунд върти някакъв стриптийз клуб в Майорстюа. Казва се „Асгард“ или нещо такова.

— Там работят Гайр Грьонинген и Петер Холте — казва Хенинг, промушва се между две паркирани коли и пресича улицата.

— Тази вечер може да го посетя.

— Добра идея.

Хенинг влиза в таксито.

— Ами ти? Къде отиваш?

— Ще се отбия при приятелката на Турлайф Бренден.

Таксито спира пред италианското училище на улица „Бигдьой але“. Хенинг хлътва в една странична уличка и започва да търси блока на Бренден в Нобелсгате. Минава покрай един двор, пълен с увехнали растения, и вижда табелка, на която пише „Блок В“. Натиска звънеца с надпис „Бренден & Холан“.

Хенинг се оглежда, докато чака някой да отвори. „Може би спи — мисли си той. — Или се опитва да спи.“ Звъннал е в училището, където Елизабет Холан работи, но са му казали, че си е взела болнични. И не е вдигнала мобилния си телефон. Хенинг знае, че е малко вероятно да му отвори, но все пак си струва да опита. Отново натиска звънеца. Минават още тридесет секунди, преди един изнемощял женски глас да попита кой е.

Хенинг се представя.

— Извинявайте за безпокойството, но много искам да говоря с вас за Турлайф. За вас и вашето семейство ще бъде от полза, ако моят вестник публикува подробно описание на последните часове на Турлайф, преди да изчезне. Това може да накара някой да се свърже с полицията с важна информация.

Хенинг чува изщракване по интеркома, след което тишина.

— Проклятие — промърморва той и изчаква няколко секунди, преди отново да натисне звънеца. Тишина. Чува единствено жуженето на града и шумоленето на дърветата. Хенинг знае, че роднините рядко говорят пред пресата на този етап от разследването, но все пак…