Томас Энгер - Фантомна болка

МакаПака: А сега нещо напълно различно: знаеш ли къде се намира Расмус Биелан?

6tiermes7: Той не кандидатства ли за влизане в програмата за защита на свидетели?

МакаПака: Да. Точно затова питам.

6tiermes7: Не. Нямам никаква представа. Искаш отново да го интервюираш?

МакаПака: Не съм напълно сигурен. Но е възможно тези, които се опитват да го намерят, да са отговорни за пожара в апартамента ми. Просто искам да знам дали още е жив.

6tiermes7: Ще ми отнеме известно време да разбера. А не се знае дали ще успея.

МакаПака: ОК. Ще бъда търпелив.

6tiermes7: Грижи се за себе си.

МакаПака: Ти също.

Въпреки че е късно вечерта, навън е още топло. Йорян Мьонес пали цигара и издишва дима през носа си. Тъкмо понечва да си дръпне за втори път, когато уличният телефон на ъгъла започва да звъни. Мьонес загася цигарата с пръсти и я прибира в кутията. Влиза в будката и вдига слушалката.

— Ало?

— Поздравления.

Гласът на Лангбайн е напълно безизразен.

— Благодаря.

— Погрижи ли се за всички действащи лица?

Мьонес се колебае.

— Не всички, но…

— Какво имаш предвид?

— Не е проблем. Всичко е под контрол. Не се тревожи.

— Плащат ми, за да се тревожа.

— Да, но можеш да ми се довериш.

— Правил съм тази грешка преди.

— Добре, разбирам какво ми казваш, но никой няма да научи за теб или за сделката ни.

— Не обичам недовършената работа.

— Нито пък аз. Затова ще оправя нещата.

— Ще ти се обадя след седемдесет и два часа. Ако дотогава си решил този проблем, ще получиш останалите пари.

— Но…

— Същият номер, същото време.

Няма време да възрази, защото Лангбайн затваря. Мьонес тряска слушалката върху вилката, клати глава и излиза в нощта.

Част от него иска да остави Бренден да избяга. Иска да го остави сам да осъзнае, че не разбира правилата на играта, която играе. Провалил е всичко, но не за Мьонес, а за самия себе си. Ако ченгетата открият какво е причинило смъртта на Пули и решат, че той е бил убит, ще започнат да издирват Бренден именно защото е изчезнал. И със сигурност ще искат да го разпитат — по същата причина. Не изглежда добре да изчезнеш в деня, в който си станал свидетел на убийство. Ако го арестуват, Бренден ще бъде твърде уплашен, за да говори. Знае, че семейството му ще бъде убито, ако разкрие нещо.

„Най-доброто решение — мисли си Мьонес, — е да му дам достатъчно време, за да му стане мъчно за семейството му и за предишния му живот.“ Бренден няма опит в спотайването. Рано или късно ще изпълзи от дупката си и някой ще го види. Парите, които е изтеглил, все някога ще свършат, независимо от това колко е внимателен. И когато медиите раздухат историята с липсващия оператор, а ченгетата го обявят за издирване, шансовете, че някой ще го разпознае, ще нараснат значително.

„Но седемдесет и два часа са твърде малко — мисли си Мьонес. — А Бренден показа известна хитрост, оставяйки дрехите си в тоалетната на ресторанта и мобилния си телефон във влака за Айдсвол, без самият той да слезе там. Държи се твърде хладнокръвно. И точно затова трябва да умре. За предпочитане в следващите седемдесет и два часа.“

Мьонес дръпва от цигарата си, след което я хвърля в едно кошче и се насочва към стоянката за таксита. Влиза в една тойота приус. Време е да ускори събитията.

Порязаните му крака пулсират болезнено през целия път от Грюнерльока до Грьонлан, но през по-голяма част от времето Хенинг ходи на пръсти, за да не усложни допълнително контузиите си. Успява донякъде.

Окача якето си на закачалката в редакцията и се насочва към новинарския отдел. Бързо оглежда стаята и установява, че нито Хайди Шус, нито Коре Йелтланд са там. Но Ивер Гюнешен вече е зад бюрото си, въпреки ранния час. Хенинг му кимва и вижда, че очите му блестят доволно. „Сигурно е правил секс снощи — мисли си той. — Или тази сутрин.“

— Мислех, че и днес ще си почиваш? — дразни го Ивер.

— Да, но… реших да дойда.

Ивер го поглежда, след което отвръща:

— Колко мило от твоя страна.

Хенинг сяда. Стаята постепенно започва да се изпълва с гласове от телевизионни екрани и звука на пръсти, набиращи статии на клавиатури. Включва компютъра си и се обляга назад. Ивер оставя чашата си на бюрото толкова рязко, че кафето се разлива.

— Слушай, искам да ти покажа нещо — казва той.

— А?

Ивер се оглежда, за да провери, че никой не е достатъчно близо, за да ги чуе.

— Трябва да го обсъдим насаме. Сега удобно ли е?