Томас Энгер - Фантомна болка

Али се втренчва в камерата. Репортажът започва, но няма кадри от вътрешността на затвора. Вместо това се виждат две снимки — едната на Кнут Улав Нордбьо, а другата на телефонен апарат. Говорителят на затвора прави непохватен опит да обясни на норвежците какво се е случило, но на този етап не може да разкрие нищо ново около смъртта на Пули.

След това се пренасят пред затвора, където чака репортер, стиснал микрофон до лицето си. Той повтаря известните факти, след което се обръща към управителя на затвора Бьоре Кулберг. Той също не може да разкрие никаква нова информация. Връщат се в студиото при Махрук Али, който обяснява на зрителите, че могат да видят последните мигове от живота на Туре Пули в новинарската емисия от девет часа. Освен това могат да прочетат интервю с журналистката от TV2 Тури Палме на сайта на телевизията.

Хенинг намалява звука, отваря лаптопа и зарежда страницата на „Новините 123“. Логото „ИЗВЪНРЕДНО“ вече го няма, заменено от обикновено заглавие, придружено с любимата на медиите снимка на Пули от неговия арест през октомври. На снимката той е с широко отворени очи и увиснала челюст.

Хенинг има чувството, че пропада. Смъртта на Пули е като кошмар, от който не може да се събуди. Спомня си разочарованието и изумлението в гласа на Ивер Гюнешен, преди да му затвори. Гледайки всички статии, които Ивер е написал, Хенинг започва да се чувства още по-лошо. Той кликва върху водещата статия, чието заглавие още не е сменено — „ТУРЕ ПУЛИ Е МЪРТЪВ“.

Първото нещо, което привлича вниманието му, е добрата работа, която Ивер е свършил. Опитал се е да драматизира събитията от деня, пишейки в сегашно време. Дори е съставил времева ос. А накрая припомня на читателите си присъдата на Пули и всички факти от неговия случай. Има и голяма снимка на Вероника Нансен, под която пише, че тя още не е отговорила на поканата на „Новините 123“ да коментира днешните събития.

Хенинг вижда, че новинарският отдел е приложил линк с интервюто на TV2 с Гури Палме. Заглавието е „Най-шокиращият момент в живота ми“.

„Не е зле“ — мисли си той, но не кликва върху статията, защото може да предположи какво пише в нея. Ивер е взел интервю и от адвоката на Пули. Фруде Улсвик посетил клиента си само няколко часа преди фаталното интервю и според него Пули изглеждал в отлично здраве. Хенинг въздъхва и за първи път от много време иска да запали цигара. Но след това си представя майка си, свлечена на кухненската маса, с бръмчащата машина до нея. Копнежът за цигара веднага се изпарява. „Какъв живот — мисли си той. — Каква смърт.“

Поне Пули е умрял бързо.

Чак след като влиза в хижата, Турлайф се чуди дали тя не е оборудвана с аларма против крадци. Но токът е спрян, а той не вижда електронно устройство, закачено за някоя от стените.

Отнема му известно време да открие кутията с бушоните, монтирана на една външна стена. За щастие, има вода, така че не му се налага да търси спирателния кран сред камъните и храсталаците по склона.

На връщане минава през мазето и взима една консерва агнешко с гарнитура от моркови и картофи. Стопля си ястието, въпреки че не е гладен. Месото е сочно и вкусно и силите му започват да се връщат. Но съвестта продължава да го гризе. Не иска да мисли за това какво преживява Елизабет в момента. Сигурно крачи неспокойно из дневната и разсеяно отговаря на въпросите на децата. Мисълта, че мъжът с конската опашка и неговите съучастници я наблюдават, още повече влошава настроението му.

След като се нахранва, Турлайф забелязва, че небето е започнало да потъмнява. Магазинът сигурно вече е затворен, но това вече няма значение. Турлайф няма да има нужда от нищо друго до сутринта, така че решава да разучи новия си дом. Хижата разполага с химическа тоалетна и той внимателно прочита инструкциите, преди да я ползва. След това си взима душ с хладка вода и се подсушава с хавлия, намерена в един от шкафовете в банята. Постепенно започва да се чувства по-добре.

В хижата има предостатъчно книги и списания. Намира и карта на района, която може да му бъде от полза. В барачката с инструменти има няколко въдици и кутия с кукички. „Ако остана тук достатъчно дълго — мисли си Турлайф, — може да се опитам да хвана някоя и друга пъстърва.“

В хижата има и телевизор, но той решава да не го включва. Светлината, идваща от екрана, може да бъде видяна отвън. И от голямо разстояние. Първоначално решава да не включва никакви лампи, за да не буди подозренията на съседите — ако изобщо има такива наоколо. Но знае, че това не е особено добра идея в дългосрочен план. „Не мога просто да се заключа вътре — мисли си той. — Трябва да открия какво става — какво правят полицаите, какво съобщават медиите. Но как?“