Томас Энгер - Фантомна болка

Турлайф върви по чакъления път още десетина минути, след което стига кръстопът и спира. Вижда табелка, на която пише „Престхолт“. Стрелката сочи надясно. До нея има стълб с около десетина други табелки, сочещи към различните ски маршрути (Ембретстьолен, Гайло, Аймехай и т.н.). „Не — мисли си Турлайф. — Нищо познато до тук.“

Решава да продължи право напред. Кола се задава към него по чакъления път. Турлайф дръпва козирката на шапката си надолу и забива поглед в земята. Прави крачка встрани, за да може колата да мине, след което продължава напред. Не след дълго вижда голяма сива сграда, на която има табелка с надпис „Престун“.

„Престун“ — мисли си Турлайф. Това му звучи бегло познато.

Въодушевен, той продължава напред, следвайки червените пръчки покрай пътя — забити там, в случай че снегът е толкова дълбок, че шофьорите на снегорините не могат да видят пътя. Спомня си как двамата с Айнар са изкачвали същия хълм, пъшкайки от усилието. Чува ритмично чукане от строеж, но не вижда такъв.

Сто метра по-нататък Турлайф спира и поглежда надясно към склона на планината. Вижда хижа след хижа, заобиколени от десетки млади брези. Разпознава ли черната хижа по средата на склона? С червения покрив и външния клозет? „Да, това е!“ — казва си Турлайф и ускорява крачка.

Скоро стига хижата. Тя не е голяма, но когато я вижда отблизо, веднага си спомня как изглежда отвътре. Чамови стени и чамови мебели. Малка кухничка. Диван с червени възглавници. Мушама на масата. Квадратни прозорци с червено-бели завеси.

„Сигурно вътре е същата“ — мисли си той и внимателно я оглежда. Хижата изглежда необитавана. Околните постройки също изглеждат празни. Приближава се, спира и наднича през процеп в завесите на кухненския прозорец. Турлайф никога не е влизал с взлом и никога през живота си не е нарушавал закона, така че в момента се чувства неловко, особено при положение че познава жертвата. Опитва да се убеди, че Айнар ще го разбере.

Заобикаля хижата, спомняйки си един разказ на Айнар за това как веднъж забравили ключа вътре и трябвало да се обърнат към местен ключар, който, срещу щедър хонорар, спасил великденската ваканция на семейството. Но бащата на Айнар си взел поука и направил така, че в хижата да може да се влиза не само през входната врата. В резултат на това вратата на бараката за дърва винаги се държала отключена. Бащата на Айнар направил специална врата в дъното на бараката, която водела в бараката за инструменти, откъдето пък можело да се влезе в мазето на хижата през врата, заключена с катинар. Турлайф си спомня, че ключът за катинара е скрит в малка ръждясала консерва.

Натиска дръжката на вратата на бараката за дърва, но трябва да се облегне на нея, за да я отвори. Оглежда се за последен път, след което влиза и отива до другата врата. Рафтовете в барачката за инструменти са отрупани със стари ски и щеки, ски обувки, лопати, маркучи, кутии с боя и различни инструменти. Вижда консервата. Ръждясала, но непокътната. Взима я и я раздрусва.

Ключът вътре трака.

И Турлайф осъзнава, че за първи път от няколко дни се усмихва.

Хенинг седи на своя опърпан стол „Стреслес“ с лаптопа в скута си. Вдигнал е порязаните си крака на една табуретка, раните са почистени, ходилата са превързани. Чувства, че процесът на заздравяване вече е започнал.

Последните няколко часа се сливат в главата му. Единственото нещо, което помни ясно, е телефонният разговор с Ивер. След това не помни нищо до събуждането си на стълбите. Това не е първият път, когато мозъкът му дава на късо по този начин. „Какво ми става, по дяволите?“ — чуди се той.

Наближава шест и половина, така че включва телевизора. Рекламна пауза, последвана от логото на новинарската емисия на TV2. Увеличава звука и вижда високата фигура на Туре Пули, застанал на същия праг, където се е срещнал с него само преди няколко дни. Женски глас съобщава, че по-рано днес осъденият убиец Туре Пули припаднал и по-късно починал в затвор „Осло“. Снимката изчезва. Идва ред на следващата новина от деня. Хенинг не слуша, но вижда кадри с катастрофирал влак и дим, издигащ се към небето. Последната история е обобщена за пет секунди, колкото да подразни интереса на зрителите, след което се прехвърлят в студиото при водещия Махрук Али, който започва емисията. Хенинг увеличава звука още повече.

— Бившият събирач на дългове Туре Пули припадна и след това почина в затвора „Осло“ по-рано днес. Пули бе интервюиран от екип на TV2 в момента на смъртта си.