Томас Энгер - Фантомна болка

— Ссссссс.

Стаята избухва в нови радостни писъци.

Марит Ларшен отдавна е спряла да пее, когато Торлайф започва да реже хлебните ролца на две и да ги реди в една кафява плетена кошничка.

— Помириши ръцете ми, тати. Измих ги.

Юлие изтичва в кухнята, покатерва се на стола си и протяга ръчички към него. Бузките й са влажни от сълзите, проляла заради играта. Той слага кошничката на масата и ги подушва.

— Какво добро момиче си.

Лицето й се разчупва в усмивка. Пол, седнал от другата страна на масата, го поглежда намусено.

— Никога не казваш на мен, че съм добро момче, когато измия ръцете си.

— Това е защото си на осем години, Пол. Отдавна знаеш как да миеш ръцете си. Между другото, тази сутрин изми ли ги?

Пол не отговаря, но нацупеното му изражение изчезва, заменено от палава усмивка.

— Марш веднага да ги измиеш.

Пол става и хуква към банята. Блъска се в Елизабет, която му прави път, след което влиза в кухнята.

— Не забравяй да се избършеш! — вика Торлайф след сина си. — И окачи кърпата както трябва, ако обичаш.

Поглежда към Елизабет. Очите й са все още подпухнали от съня, но лицето й засиява, когато вижда масата.

— О, колко прекрасно — казва тя и се усмихва. — Дори свещи.

Торлайф се усмихва в отговор.

— Какво искаш за пиене, Юлие? — пита дъщеря си той.

Пол дотичва обратно и сяда. От ръцете му капе вода.

— Мляко, моля.

Торлайф взима една чаша и накланя млякото към нея, но Юлие го спира в последния момент:

— Не, сок — казва тя. — Искам сок.

— Сигурна ли си?

Тя кимва отривисто. Пол се надвесва над масата и си взима половин хлебно ролце, след което грабва ножа и опитва да отреже върха на яйцето си.

Кой свари яйцата?

— Тати — отговаря Юлие.

Пол изстенва.

— Мама ги вари по-добре.

— Така е — съгласява се Торлайф. — Мама прави всичко по-добре.

— Не е по-добра в забелязването на сърни — посочва Юлие.

— Не, не съм по-добра в забелязването на сърни — признава Елизабет. — Веднъж видяхме двадесет и пет до шосето на връщане от Копенхаген. Двадесет и пет!

— Това вярно ли е?

— Напълно! Тати пръв ги видя.

— Това вярно ли е, тати?

Торлайф кимва и се усмихва гордо, след което отрязва върха на яйцето си.

— И не бяха само сърни. Имаше и крави, и овце.

— И вятърни мелници — намесва се Елизабет. Торлайф се усмихва и поръсва скалпираното си яйце със сол. Другите около масата също започват да се хранят, посягайки към ролца, масло, сирене, мармалад и мезета.

— И така — започва Торлайф. — Какво ще правим днес? Някакви предложения?

— Може ли да отидем на кино? — пита Пол.

— Искам да плувам — възразява Юлие.

— Плуваме цяло лято. Не може ли да отидем на кино? Отдавна не сме ходили! Хайде!

— Киното е скъпо — казва Елизабет. — Особено ако отидем всички.

— Мама е права — съгласява се Торлайф. — Какво искаш да правим днес, мамо?

— Прочетох във вестника, че ферма „Бугстад“ е отворена за посетители. Може би…

— Така ли? — писват децата в унисон. — Може ли да отидем там? Моля те, моля те, моля те!

Елизабет поглежда децата, след което се обръща към Торлайф.

— Наистина ли смяташ, че ходенето във ферма „Бугстад“ ще бъде по-евтино от киното? — пита той с усмивка.

— Не, но не бива да прекарваме целия ден на закрито. Времето е прекрасно.

— Искаме да отидем във фермата, тати. Моля те! Моля те!

Торлайф клати глава.

— Добре — предава се той и децата веднага започват да пискат и да подскачат от радост. — Но трябва да закусите добре. Чувате ли? Поне по едно хлебно ролце на човек. Ясно ли е?

— Да, тати!

Торлайф захапва своето ролце и поглежда към Елизабет, а след това към децата си. Неделя сутрин и всички са щастливи.

Животът е прекрасен.

Квартал „Улевал“ се намира в община „Нордре Акер“ и е построен малко след края на Първата световна война с цел там да бъде преселена работническата класа на града. Работниците са насърчени да изоставят малките си апартаменти и да заживеят в по-големи къщи със собствени градини, но не след дълго заможните хора опропастяват тази идея и днес цените на имотите в „Улевал“ са сред най-високите в Осло.

„Прекрасен район на града“ — мисли си Хенинг, когато таксито спира пред площад „Джон Колет“. Да живееш в този квартал е въпрос на престиж, но Хенинг не смята, че това е била причината Туре Пули и Вероника Нансен да си купят къща тук. Имотите са добре поддържани, повечето фасади са покрити с увивни растения, всички градини изглеждат прекрасно и навсякъде има чаровни малки кафенета.