Томас Энгер - Фантомна болка

Часовникът на таблото показва 02:15. Мьонес е слязъл от главния път преди доста време. Чакълът под гумите му хрущи, а колата лети в мрака. Знае, че другите вече са пристигнали. Не са работили заедно от години, но тези мъже са професионалисти, които винаги са готови. Флюрим Ахметай е там, защото знае всичко за компютрите и не съществува алармена система, която да не може да обезвреди. Дюрим Реджепи е там, защото няма по-добър от него във влизането и излизането от чужди домове. Йетон Поколи е там, защото е майстор в следенето на хора. Освен това има злъчен поглед и реноме на „лошо момче“, което го прави идеален сваляч на норвежки жени. Докладите му доказват, че тези негови умения могат да се окажат много полезни.

Мъжете, които в момента го чакат, винаги сядат на постлана маса — плановете вече са изготвени и те просто правят това, което им се каже. Мьонес е различен. Той живее, за да твори. Обича да извършва предварителни проучвания, да събира информация, да съставя планове за неочаквани развития. Това е любимата му фаза от всяка операция. И когато всичко се развие по план, по неговия план, той се чувства истински щастлив. Любимото му хоби е да чете за себе си във вестниците след края на операцията, абсолютно сигурен, че полицаите никога няма да го заловят.

Мьонес намаля скоростта и завива по един тесен черен път. След стотина метра вижда червената хижа. Паркира до два мотора и едно тъмносиньо беемве. Мьонес се усмихва и клати глава, гледайки луксозния автомобил. След това отваря вратата и стъпва на импровизирания паркинг. Поглежда към хижата, където все още свети. Приглушени разговори нарушават нощната тишина.

Мьонес изважда клетката и раницата от багажника на колата си. След това отива до вратата на хижата, но не си прави труда да почука — просто натиска дръжката и влиза. Ръката на ниския, кльощав мъж, седнал на дивана, веднага се стрелва към пистолета на масата. Той маха предпазителя и насочва дулото към него.

„Два пъти за една седмица — мисли си Мьонес. — Става ми навик.“

— Спокойно, Дюрим. Аз съм.

Дюрим Реджепи го гледа няколко секунди, преди да снижи пистолета. Мьонес се усмихва и прави няколко крачки навътре в стаята. Овалната маса е отрупана с карти и чипове, а над нея виси облак от цигарен дим, подобен на синя паяжина.

— Кой печели? — пита той и оставя клетката на масата, в която една костенуркова котка дреме на стомаха си. Сваля и раницата.

— Флюрим има най-много чипове — отговаря Реджепи на развален шведски. Мъж с мохиканска прическа се обръща към него. Широката му усмивка разкрива остър сребърен пиърсинг на езика. Мъжете отново се съсредоточават върху играта.

— Побързай, твой ред е — казва Ахметай със същия източноевропейски шведски акцент, обръщайки се към набит мъж, облечен в сиво долнище на анцуг, който се е облегнал на масата и внимателно обмисля следващия си ход. Под бялата му тениска се вижда космато шкембе. Йетон Поколи потупва носа си с показалец, след което слага две карти на масата и избутва всичките си чипове в центъра.

— Всичко вътре.

Мъжете около масата го зяпват изумено.

— Блъфираш.

Поколи клати глава.

— Майната ти — казва Реджепи и прокарва ръка през косата си. Той хвърля картите си на масата, хваща едно кенче бира и отпива. Ахметай поглежда към Поколи, чудейки се дали блъфира. Гледа го дълго време и накрая въздъхва, поглежда към чиповете пред себе си, грабва голяма шепа и ги хвърля в центъра на масата.

Последната карта е изиграна. Изпълненият с надежда поглед на Ахметай е заменен от горчива гримаса.

— По дяволите! — изпъшква той и хвърля картите си настрани. — Какъв лош късмет.

— Късметът няма нищо общо — злорадства Поколи и събира чиповете с широка усмивка.

Мьонес се смее. Той отива до малката кухничка в ъгъла, поглежда десетките празни кенчета бира и изважда празен найлонов плик от едно от чекмеджетата. Едно по едно кенчетата изчезват в плика.

— Ок — казва той, след като свършва. — Направихте ли всичко, което ви казах?

— Носиш ли парите? — пита Ахметай, без да поглежда към него, но сключва пръсти върху своята мохиканска прическа. Тя блести, дори в сумрака на хижата. Мьонес отваря раницата, вади пачка банкноти и бързо ги преброява. Точно петдесет. Вади още пет пачки и хвърля по две на всеки мъж.

— Ако операцията е успешна, ще получите още толкова — казва Мьонес, докато тримата около масата броят парите си. Ахметай кимва доволно.

— Апаратурата е там — казва той и сочи към една черна чанта.