Томас Энгер - Фантомна болка

— Знаете ли кой съм?

— Да, както ви казах по-рано. Защо питате?

— Значи може би знаете защо ви се обаждам.

Хенинг се замисля. Не помни да е чел нещо ново за Туре Пули, откакто се е върнал на работа в началото на лятото. Преди смъртта на Юнас бившият главорез постоянно е присъствал в новините, най-често сниман с широка усмивка на лице и в компанията на своята бляскава съпруга модел.

— Не — казва Хенинг.

Пули започва да се смее.

— Какво е толкова смешно?

— Извинявайте, просто…

Пули не довършва.

— Просто какво?

— Значи не знаете, че съм в затвора?

— Не.

— Ок. Предполагам, че сте имали други грижи през последните две години. Звъня ви, защото сте добър репортер. Добър сте в това да откривате неща.

— Знаете ли нещо за пожара в моя апартамент?

Следва дълго мълчание.

— Да — отговаря Пули накрая.

Хенинг има чувството, че краката му се наливат с олово. Дълбокият глас на Пули се забива в главата му като бургията на бормашина. Това е глас, на който просто трябва да вярваш. Тук няма място за шеги.

— Там ли сте, Юл?

— Какво знаете за пожара? — пита Хенинг, който не успява да скрие агресията в гласа си. — Вие ли сте отговорен за него?

— Не.

— Кой тогава?

— Преди да обсъдим този въпрос, искам да направите нещо за мен.

— Какво?

— Очевидно не знаете защо съм в затвора. Когато разберете, ще говорим отново.

Вбесен, Хенинг започва да крачи нагоре-надолу из стаята.

— Не можете да очаквате от мен просто да…

— Позволяват ми само двадесет минути телефонни разговори на седмица, Юл. Искам да се обадя и на Вероника.

— Какво знаете за пожара? — изкрещява Хенинг и спира пред пианото. — Какво искате от мен? Защо ми звъните?

Следва кратко мълчание. Хенинг не смее да диша.

— Защото искам да откриете кой ме е натопил — казва Туре Пули бавно. — Искам да откриете кой трябва да седи тук вместо мен. Ако направите това, ще ви кажа всичко, което искате да знаете за пожара във вашия апартамент.

Хенинг оставя телефона на масата, прокарва потна ръка през косата си и пак започва да крачи нагоре-надолу из дневната. Как е възможно човек като Туре Пули да знае нещо за пожара? Какво точно знае и защо досега не е казал нищо?

Ако Пули не е в затвора, Хенинг веднага би му се обадил, за да го разпита. Не би го оставил на мира, докато не получи отговори на всичките си въпроси. Но той не може просто да почука на вратата на затвора и да поиска да го пуснат. Първо Пули трябва да го запише в своя списък с посетители, а след това Хенинг да подаде молба за разрешение да го посети. Затворническите власти трябва да проверят дали има криминално досие. И въпреки че е журналист, разрешението може да се забави с дни, дори със седмици.

Изведнъж Хенинг осъзнава, че Пули все пак е отговорил на един от въпросите му — може би най-важният въпрос. Някой знае нещо. Може би пожарът в апартамента му наистина е бил умишлен.

Дълбоко смутен, Хенинг сяда през компютъра си и пише името на Пули в Google. Не може да си спомни последния път, когато сърцето му е препускало така. Секунда по-късно страницата зарежда хиляди резултати. Хенинг вижда снимки на Пули пред съда в Осло и вътре в съдебната зала, разговарящ с хора, обърнати с гръб.

Пули е доста висок. Има дебел волски врат, широки рамене, огромен гръден кош и бицепси, които изглеждат по-големи от бедрата на Хенинг. Нищо чудно, че гласът му е толкова дълбок. Тъмен, едър, заплашителен мъж. На някои от снимките има обеци по ушите и веждите, които му придават още по-свиреп вид. Вид, който Пули очевидно е изоставил след своето преквалифициране в строителен предприемач.

Хенинг кликва върху статия от dagbladet.no.

„ПУЛИ Е ОСЪДЕН НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАТВОР И СЕ СМЕЕ

Миналия петък Туре Пули получи четиринадесетгодишна присъда за убийството на Йоаким «Юке» Брулениус.“

— Йоаким Брулениус — промърморва на себе си Хенинг, сякаш опитвайки името на вкус. — Никога не съм чувал за него.

Продължава да чете:

„Прословутият спекулант Туре Пули се усмихна и поклати невярващо глава, когато чу своята присъда в съда в Осло — четиринадесет години затвор за убийството на Юке Брулениус. Неговият адвокат Фруде Улсвик заяви пред dagbladet.no, че клиентът му е приел новината за присъдата спокойно, но че продължава да настоява, че е невинен.

«Клиентът ми вече реши да обжалва присъдата — каза Улсвик. — Това означава ново разглеждане на делото в апелативния съд. Датата на обжалването още не определена.»