Томас Энгер - Фантомна болка

— Как правят това?

— Моля?

— Как полицаите разследват един пожар?

— Чувал ли сте за правилото на четирите „П“-та?

— Не, какво е това?

Офус се усмихва и рецитира:

— Проучване, Преценка, Подбор и Прилагане на закона.

Хенинг се усмихва.

— Колко време ти отне да измислиш това?

— Седмици. Не. Месеци! — отговаря Офус и пак се усмихва, след което отпива от кафето си. Хенинг поглежда бележките си.

— Значи приблизително десет процента от всички пожари са палежи?

— Около десет процента, да.

Хенинг кимва, чувствайки как белезите му парят, сякаш пламъците все още го ближат. Бавно вдига глава и поглежда Офус.

— Апартаментът ми изгоря преди две години — казва той и отново свежда глава. — Синът ми почина.

— О, колко ужасно.

— Тогава получих тези белези — Хенинг посочва лицето си. — Трябваше да скоча през стена от огън, за да достигна сина си, но…

Не успява да довърши изречението. Никога не успява.

— Мисля, че огънят е бил причинен умишлено.

— Защо мислиш така? — пита Офус и без стеснение отпива от кафето си. Хенинг трепва. Той много добре знае, че няма доказателства.

— Всъщност не знам. Наречи го предчувствие, интуиция или нещо такова. Освен това…

Хенинг млъква, защото знае, че няма смисъл да разказва сънищата си на човек като Офус, нито да му описва нещата, които вижда в тях. Поклаща глава.

— Просто така смятам.

Офус кимва и отпива от кафето си.

— Кога се случи?

— Единадесети септември две хиляди и седма.

— Това е след като се пенсионирах, за съжаление.

Хенинг го поглежда обезсърчено, след което свежда глава.

— Какво каза полицията? Предполагам, че са разследвали пожара?

Офус го поглежда над ръба на чашата си и присвива очи.

— Да — отговаря Хенинг. — И заключиха, че причините за пожара са неизяснени.

— Но ти вярваш, че е било умишлен палеж?

Хенинг се опитва да застане малко по-изправено на стола, но раменете му веднага увисват.

— Нямам представа как е било направено — признава.

Офус най-накрая отпива от кафето и оставя чашата на масата.

— Какво се казва в полицейския доклад?

— Аз самият не съм го чел, но разбрах, че според тях пожарът най-вероятно е започнал в коридора.

— По това време ти вкъщи ли си бил?

— Да.

— Някакви следи от влизане с взлом?

— Доколкото знам — не.

— Вратата била ли е заключена?

— Не си спомням. Нямам никакви спомени от дните и седмиците преди пожара. Но според мен е била заключена. Имам навика да заключвам вратата дори когато съм си вкъщи през деня, но не си спомням дали я заключих онази вечер.

— Нямаше ли димни детектори?

Ритъмът от въпроси на Офус и отговори на Хенинг се разпада.

— Имаше един димен детектор — казва Хенинг и свежда гузно глава, — но батерията бе свършила и аз… — той иска да погледне Офус в очите, но просто не може.

— И полицаите не са открили отпечатъци от обувки или пръсти? Никакви други доказателства? ДНК?

Хенинг клати глава.

— Но въпреки това ти вярваш, че някой е запалил пожар в апартамента ти?

— Да.

Офус се обляга назад в стола си. В този момент мобилният телефон на Хенинг иззвънява за трети път. Той поглежда раздразнено към екрана. „Непознат номер“.

— Извинявай, аз…

— Не се притеснявай, приеми обаждането. Не бързам.

— Нямаш нищо против? Сигурен ли…

— Да, напълно. Нямам нищо против.

— Благодаря ти.

Хенинг махва с ръка, без да знае защо. Офус кимва съчувствено. Хенинг натиска зелената слушалка.

— Хенинг Юл?

— Да?

— Журналистът Хенинг Юл?

— Аз съм, да. Кой се обажда?

— Казвам се Туре Пули.

— Здравейте.

— Помните ли ме?

— Знам кой сте. За какво става въпрос?

Пули не отговаря. Хенинг облизва устните си и пръв нарушава мълчанието:

— Защо ми се обаждате? — пита той.

— Имам история за вас — отговаря Пули.

— Каква история?

— Не мога да ви кажа по телефона.

— Добре. Бих искал да говоря с вас, но в момента съм зает. Какво ще кажете да ми се обадите по-късно? За предпочитане през работното време?

— Не мога…

— Супер — прекъсва го Хенинг. — Много ви благодаря.

Той затваря и се усмихва на Офус, който гледа към натовареното кръстовище. Хенинг издишва шумно.

— Много се извинявам — казва той.

— Да се върнем на нашия разговор — отвръща Офус с усмивка. — Ще бъда напълно откровен с теб. Ако полицейското разследване боксува от две години, не виждам какво друго може да се направи. Изключено е да бъдат намерени нови доказателства. Предполагам, че апартаментът е бил разрушен или ремонтиран след пожара?