Томас Энгер - Фантомна болка

— Да. Сега там живеят други хора.

— Значи нови доказателства няма как да бъдат открити. Освен това има много начини един апартамент да бъде запален, без това да може да бъде доказано. За съжаление.

Хенинг кимва безмълвно. Известно време двамата се гледат, след което Хенинг извръща поглед. Той знае, че трябва да открие човека или хората, запалили апартамента му и да ги накара да си признаят. Това е единственото нещо, което може да му даде покой.

Очите му се насочват към кръстовището.

— Значи мислиш, че някой се е опитал да те убие? — пита изведнъж Офус.

— Да.

— Защо?

— Точно това е въпросът. Нямам представа. Дори не знам откъде да започна.

— И това се е случило преди две години?

— Горе-долу.

Офус поглежда Хенинг право в очите.

— Не мислиш ли, че щяха да направят повторен опит?

— Какво имаш предвид?

— Оттогава някой опитвал ли се е да те убие?

— Не съм забелязал.

Офус повдига вежди, но не казва нищо. Въпреки това Хенинг прекрасно знае какво си мисли той: „Иска ти се да е било палеж, нали? За да обвиниш някой друг, а не себе си.“

Известно време двамата слушат рева на колите, минаващи по улицата. Накрая Офус казва:

— Не мисля, че мога да ти помогна с нещо.

— Точно от това се опасявах — казва тихо Хенинг.

— Спомена, че не си чел полицейския доклад. Може би там има нещо, което ще ти бъде от полза? Бих могъл да уредя да получиш копие от доклада, ако искаш.

— Не мисля, че това ще помогне… но… добре. Защо не?

— В полицията все още работят хора, които са ми задължени. Ще видя какво мога да направя.

— Много ти благодаря. За всичко.

Хенинг знае, че Офус го гледа, но не смее да вдигне глава и да срещне погледа му.

— Не искам да отнемам повече от времето ти, Офус — казва той, забил поглед в масата. — Благодаря ти много за това, че се съгласи да се срещнеш с мен.

— Няма нищо. Обади ми се, ако се сетиш още нещо.

Хенинг се усмихва и кимва. Стискат ръцете си, след което Офус става и се запътва към светофара, минавайки покрай мъж, облегнат на една варосана стена, пушещ тънка, ръчно навита цигара.

Йорян Мьонес притиска челото си в прозореца на самолета на „Юнайтед Еърлайнс“ и гледа към Осло. Зелени дървета обграждат ресторант „Екеберг“ на източния склон на града. В центъра хората са налягали на тревата в парк „Фьордбиен“ и се приличат на слънце. Покривът на операта блести като айсберг на силната слънчева светлина. Червените тухлени кули на кметството стърчат към небето като изгнили зъби.

Самолетът бавно се носи през тихия въздух. Пилотът обявява, че ще кацнат след пет минути. Мьонес затваря очи. Пътуването е било дълго. Отиване и връщане до Богота, с прекачване в Нюарк. И през цялото време не е спал, с изключение на една тридесетминутна дрямка на една пейка в летището, докато чака самолета за Осло. Тридесет и пет часа във въздуха. Вълнуващо е. И изтощително. Но си е струвало.

Всичко е започнало преди пет дни, когато е видял фалшивото си име в една реклама на сайта finn.no. По-късно през деня той набира номера, записан в рекламата, и му отговаря глас, който не е чувал от почти две години. Като се има предвид колко гневен е бил последния път, когато са говорили, Мьонес не е очаквал Лангбайн отново да се свърже с него. Уговорят си среща на най-долния етаж на паркинга под мола „Осло Сити“. Мьонес върви на запад, когато рязък глас иззад една колона му нарежда да спре. Дълга сянка пада върху бетона.

Мьонес се подчинява и се оглежда. Чува скърцане на гуми в далечината, но не вижда никого.

— Мина много време — казва той, но Лангбайн не отговаря. Вместо това по земята към него е плъзнат голям плик. Мьонес неохотно се навежда, за да го вземе. Изважда снимка. Лицето на мъжа е зачеркнато с червен маркер. Челюстта на Мьонес увисва.

— Шегуваш се.

— Не.

Отново поглежда снимката, след което изважда листа, пъхнат зад нея и прочита текста. Поклаща глава и произнася думите, които никога преди не е казвал:

— Това е невъзможно.

— Нищо не е невъзможно. И ако не се бе провалил последния път, сега нямаше да е толкова трудно.

Мьонес понечва да възрази, но не го направи. Знае, че Лангбайн е прав. Случилото се продължава да го измъчва. Грешките са били пагубни за неговата репутация. Въпреки това казва:

— Твърде рисковано е.

След това разговорът поема в посока, която го сварва напълно неподготвен.

— В кабинета ми има втори плик, идентичен с този в ръцете ти. С едно изключение. Съдържа и твоя снимка.