Томас Энгер - Фантомна болка

— Ами имейл адреса му? Мобилният му телефон? Банковите му сметки?

— Погрижихме се за всичко.

Мьонес кимва и поглежда към Поколи.

— Има ли нещо специфично, което трябва да знам?

— По-късно ще те информирам подробно.

— Ок.

Очите на Мьонес се преместват върху Реджепи.

— Готов съм, когато кажеш.

Мьонес отново кимва. Всичко е така, както трябва да бъде. Не е нужно да им обяснява плана, колкото и да му се иска. Те са тук, за да вършат работа. И това е всичко. Въпреки това не може да устои на изкушението и решава да им направи кратък анонс.

— Защо носиш котка? — пита го Поколи.

Мьонес се усмихва доволно. Той бърка в раницата и вади две еднакви кутийки с големината на кибрити. Оставя ги на масата.

— Какво е това? — пита Реджепи.

Мьонес докосва първата кутийка с показалец.

— Пронизващи игли — казва той.

— А другата?

Мьонес се усмихва и отваря втората кутийка.

— Не искаш да знаеш.

Бавно и много внимателно, той изважда ампула, запечатана с малка пластмасова капачка. Развинтва капачката, взима една игла и я потапя в течността. После вдига иглата към лампата и всички виждат, че върхът й лъщи.

— Кой иска да се пробва? — пита той, след което кимва към котката. Очите на мъжете около масата веднага светват. Мьонес се колебае няколко секунди, след което обявява:

— Дюрим.

Реджепи се усмихва и става. Мьонес му подава иглата.

— Внимавай.

Реджепи прави крачка назад и посяга към иглата изключително предпазливо.

— Този път без провали.

От порите на челото на Реджепи избива пот. Той защипва иглата с палец и показалец и я стиска толкова силно, че кокалчетата му побеляват. След това тръгва към котката в клетката. Останалите стават и се приближават. На лицето на Реджепи е изписана върховна концентрация.

Той отваря клетката и поглежда сънливото животно, което едва отваря очи, за да го погледне.

— Мяу — казва тихо Реджепи.

След което насочва иглата към врата на котката.

И я убожда.

В неделя Хенинг се събужда рано след първата си нощ без кошмари от много време насам. Отива в кухнята и си прави кафе. Докато се къпе, разсъждава върху информацията, която е научил за Туре Пули предишната вечер.

Родителите на Пули загинали в автомобилна катастрофа няколко дни след единадесетия му рожден ден и неговите баба и дядо, Маргит Марие и Свере Лорентс, трябвало да превърнат малкия Туре Йорн в примерен гражданин. Но животът на момчето изобщо не бил лек. Първо се приобщил към банда тийнейджъри, които рисували със спрей по стените на сгради, а след това започнали дребните кражби. Младият Пули открил цигарите, а след това минал на трева. Бързо се палел и често се биел с връстниците си. Започнал да кара мотоциклет дълго преди да навърши законната възраст. Не след дълго се присъединил към рокерска банда и точно тогава започнал да ходи на фитнес.

Една вечер осемнадесетгодишният Пули се спречкал с Фред Аре Мелби — прочут главорез и член на престъпна банда. Мелби пръв нападнал подпийналия младеж, като го свалил на земята с юмручен удар. Но Пули бързо станал на крака и пребил Мелби, като дори успял да счупи челюстта му с лакът.

В дните след изписването на Мелби от болницата Пули очаквал някакво отмъщение, но вместо това главорезът му предложил работа и му обещал да го научи на всичко, което знаел за бизнеса. Препоръчал му да усъвършенства своя светкавичен удар с лакът, който се превърнал в негова запазена марка. По-късно Пули открил, че спречкването с Мелби било нещо като приемен изпит.

Работил като събирач на дългове в продължение на шест години. Лихварите знаели, че могат да разчитат на него и след време репутацията му станала такава, че вече не се налагало да прибягва до насилие, за да събира парите на клиентите си. Веднага след като чуели, че Пули е нает, хората плащали. Но грубата сила не била достатъчна, въпреки че Пули считал тялото си за храм и дори не близвал алкохол. Скоро научил колко важен бил личният чар, а според него комбинацията от сила и знание била непобедима. По тази причина той не само изчел всички книги за оръжия и бойни изкуства, до които успял да се докопа, но и стотици биографии на велики личности и военни. С течение на времето Пули забогатял.

Пенсионираният дърводелец Свере Лорентс посъветвал своя внук да инвестира парите си в недвижимо имущество и Пули навлязъл в пазара точно в най-благоприятния момент. След това инвестирал печалбата в още по-скъпи имоти, което му донесло още по-голяма печалба. Не след дълго вече не му се налагало да работи като събирач на дългове, за да изкарва прехраната си. Опасявайки се, че това може да компрометира легитимния му бизнес, той вече не искал единият му крак да е стъпил в криминалния свят. През 2004 г. Пули окачил бокса на стената в своя кабинет. И тогава срещнал Вероника Нансен. Оженили се две години по-късно и според норвежките таблоиди това било събитието на годината.