Томас Энгер - Фантомна болка

Минават няколко секунди, преди Нансен да отговори.

— Много хора се радват, че Туре е там, където е в момента.

— Като например? — пита Хенинг с усмивка, но изражението на Нансен остава каменно.

— Да започнем с полицията — отвръща тя и издиша дим към тавана. — От години се опитват да арестуват Туре за нещо. И когато получиха тази възможност, веднага се възползваха от нея.

— А имаха ли причина да искат да арестуват Туре?

Нансен изтръсква цигарата си в пепелника с гневен жест.

— Вижте какво, никой не твърди, че Туре е ангел. Но вече не е събирач на дългове. И не е убил Брулениус. Опитваше се да предотврати неговата смърт, а не да я причини. Но когато ченгетата откриха доказателства, уличаващи Туре, това съвпадна с техните планове. Вече нямаше нужда да ровят за нещо друго.

— Значи според вас полицаите нарочно не са разследвали важни улики, така ли?

Нансен си дръпва за последно, преди да смачка цигарата.

— Полицията е пълна с некомпетентни идиоти и лицемери.

Погледът, който му хвърля, е пълен с горчивина и примирение. Тя не уточнява кого точно има предвид, но Хенинг се чуди дали ще бъде мъдро да обсъжда тази тема с нея.

— Тогава кой е убил Брулениус — ако Туре не го е направил?

— Трябва да е бил един от олигофрените от фитнеса.

— Имате предвид приятелите на Туре от „Сила & респект“?

Тя кимва и извръща поглед.

— Така наречените приятели на Туре — казва язвително Нансен. Тъмнината в очите й става още по-дълбока. — Според вас колко от тях са посетили Туре в затвора?

Хенинг я поглежда въпросително.

— Само един — казва тя, вдигайки пръст. — Само един.

— И той е?

— Гайр. Гайр Грьонинген. Бих казала, че той е най-свестният от групата. Пълен олигофрен, разбира се, но свестен. Това бе една от причините да бъда толкова скептична по отношение на вас.

— Защо смятате, че е свестен?

— Защото наистина се опитва да помогне на Туре. Но още не е успял да открие нищо. А след това се появявате вие… — Изведнъж тя млъква. — Извинявайте, не исках да…

— Не се притеснявайте — успокоява я Хенинг. — Но кой е този Грьонинген? С какво се занимава?

— Мисля, че все още работи като събирач на дългове. Не че си общувам особено често с него. Освен това работи като охранител в един стриптийз клуб в Майорстюа. Казва се „Асгард“ или нещо подобно.

— А кой ръководи „Сила & респект“ сега?

— Един тип на име Кент Хари Хансен.

— Той добре ли се справя?

— Ами… — започва тя след кратка пауза. — Не знам какво да ви кажа. Но със сигурност от стария фитнес на Видар не е останало много.

— Какво имате предвид?

Нансен го поглежда, след което продължава:

— Струва ми се, че Кент Хари си затваря очите по отношение на наркотиците. И знам, че му звънят, когато имат нужда от биячи. А във фитнеса е пълно с такива.

Хенинг отново кимва.

— Можете ли да ми дадете още имена?

— Петер Холте, който е братовчед на Туре. Работи като охранител в „Асгард“ и иска да стане събирач на дългове, но се съмнявам, че Кент ще посмее да го използва като такъв. Туре не го направи, въпреки че Петер му вадеше душата с години. — Нансен го поглежда право в очите. — Когато Туре все още се занимаваше със събиране на дългове, той често имаше толкова много работа, че трябваше да делегира част от нея. Най-често използваше Гайр, но никога Петер. Братовчед му има… твърде сприхав характер.

Хенинг, който не е докосвал кафето си от няколко минути, отново вдига чашата до устните си и отпива.

— Във фитнеса има много други олигофрени — продължава Нансен. — Или поне имаше. Вече нямам нищо общо с тези хора.

Хенинг поглежда през прозореца. Пред сградата преминава трамвай.

— Да кажем, че Туре е невинен — започва Хенинг и се обръща към нея. — Това означава, че някой е успял да пребие и убие Юке Брулениус, закоравял престъпник, което само по себе си не е лесно. Но не само това: същият човек е нагласил нещата така, че да натопи Туре.

Тя не отговаря. Просто го гледа.

— Това изисква мозък — казва Хенинг и се потупва по челото. — И хладнокръвие. Смятате ли, че някой от мъжете, които споменахте, притежава тези качества?

— Не знам — отговаря тихо Нансен.

— Няколко пъти ги нарекохте олигофрени.

— Да — съгласява се тя. — Това е защото мразя всичко, свързано с тях. И самите тях.

— Обвинявате ги — казва Хенинг. — Това е разбираемо.

Нансен въздъхва и вади трета цигара от кутията.

— Всичко е толкова несправедливо! — възкликва тя. — Знам, че Туре е невинен, но не мога да направя нищо по въпроса!