Томас Энгер - Фантомна болка

Става и отива в кухнята. Пълни чаша със студена вода и я изпива на един дъх, след което изпръхтява доволно. В следващия миг вратата се отваря с трясък, сякаш самият Креймър от „Зайнфелд“ 7 7 „Зайнфелд“ — Американски телевизионен сериал, създаден от комика Джери Зайнфелд, излъчван от 1989 до 1998 г. — Б.пр. нахлува в кухнята му. Но всъщност е Юлие, а Елизабет върви след нея.

— Здрасти, тати! Трябва да отида до тоалетната.

— Ок, миличка — усмихва се той и поглежда Елизабет. — Не забравяй да затвориш вратата.

— Ок — отговаря Юлие.

— А след това ще кажеш на тати какво научи току-що, нали? — вика Елизабет след дъщеря си.

— Да!

Елизабет се усмихва и го поглежда нежно.

— Здрасти — казва тя с глас, изпълнен с мекота и любов. — Добре ли подремна?

Турлайф клати глава и си налива втора чаша с вода.

— Изглеждаш отпочинал.

— Така ли? — пита той.

— Очите ти са подпухнали. Сякаш най-накрая си успял да се наспиш.

— Сигурно е алергична реакция.

— О, горкичкият. Не трябваше да идваш с нас в конюшнята. Взе ли си лекарството? По-добре ли се чувстваш?

— Малко по-добре.

Тя го гали по бузата и го поглежда така, сякаш е малко дете. След това сваля обувките си и ги изригва настрани. Турлайф чува как Юлие пее щастливо през открехнатата врата на банята.

— Ще поправиш ли алармата днес?

— Какво?

— Алармата против крадци. Трябва да извикаме някой да я погледне.

— А, да.

Турлайф си припомня, че когато са се върнали от ферма „Бугстад“, са заварили алармата повредена.

— Тати — изкрещява Юлие и влита в кухнята. — Знаеш ли какво?

— Не.

— Научих се да карам колело!

Тя го гледа с неподправено задоволство.

— Така ли?

Юлие кимва, преливаща от гордост.

— Искаш ли да видиш, тати? Искаш ли да ти покажа?

Турлайф поглежда Елизабет. Родителите на Юлие също преливат от гордост.

— Разбира се, че искам да ми покажеш, миличка. Изчакай само да си сложа обувките.

Хенинг крачи по златисто-кафявия под на ресторант „Ярлен“. Първото нещо, което вижда на влизане, е стена, боядисана наполовина в червено и наполовина в бяло. Стенните свещници приличат на шапки, които някой е залепил с перифериите нагоре. Масите са постлани с бели покривки, но няма почти никакви клиенти.

Хенинг си избира една маса в центъра на залата и си поръчва датски телешки бургер с картофи, зеленчуци и червено цвекло само и единствено защото харесва Дания и датчаните. Докато чака храната да пристигне, поглежда през прозореца към петметровата стена от другата страна на улицата.

Затвор „Осло“.

„Той е някъде зад тази стена — мисли си Хенинг. — Мъжът, който знае нещо за пожара.“ Иска да се срещне лице в лице с Туре Пули възможно най-скоро.

Хенинг все още се чувства приятно сит, когато Грьонинген влиза в ресторанта, точно два часа и петнадесет минути след краткия им разговор в „Сила & респект“. Той се е изкъпал и преоблякъл в тесни кожени панталони и бяла тениска, под която прозира голямото му шкембе. Крачките му са премерени и решителни, а ръцете му висят на разстояние от торса, сякаш постоянно носи нещо под мишниците си. Дългата му коса се спуска свободно върху раменете, но темето му вече е започнало да оплешивява, оставяйки място за дълбоки бръчки.

Хенинг се изправя.

— Струва ми се, че по-рано не се представих както трябва — започва той и протяга ръка. — Хенинг Юл.

Грьонинген неохотно се ръкува с него.

— Позволяваш си твърде много — казва той.

— Защо?

— Да влезеш във фитнеса и да ме заговориш за… — Грьонинген млъква и се оглежда, но вижда само едно шумно семейство с деца на една маса в ъгъла. — Имаш късмет, че никой не те видя — продължава той.

— Късмет за мен или късмет за теб?

Грьонинген не отговаря.

— Значи никой не знае, че се опитваш да откриеш човека, натопил Туре?

Грьонинген го поглежда и понечва да отговори, но после се разколебава и решава да каже друго.

— Да влезеш в този фитнес и да започнеш да задаваш въпроси не е много умно — обявява той. — Хората ще си помислят, че си доносник.

— И тези примерни граждани, за които говориш, са такива параноици?

— Знаеш какво имам предвид.

— Струва ми се, че знам. Но исках да говоря с теб, защото Вероника ми каза, че си опитал да помогнеш на Туре.

— Опитвах и опитвах — отговаря той и провисва нос.

— Значи още нищо не си открил?

Грьонинген се е втренчил в салфетката си.

— Не.

— Това обяснява защо вчера Туре ми се обади — казва Хенинг и чака Грьонинген да вдигне глава, което той прави след около половин секунда.