Томас Энгер - Фантомна болка

Нансен стиска запалката толкова силно, че кокалчетата й побеляват.

— Имате ли някакви теории относно това кой би могъл да е истинският убиец? Някой, който е имал причина да натопи Туре или да отмъсти за убийството на Видар Фел?

Тя клати глава.

Следва дълго мълчание.

— Е? Какво мислите? — пита го тя, вдигайки глава. — Според вас какво мога да направя?

— Не знам — отговаря Хенинг и въздъхва. — Но ми се струва, че трябва да намеря екипа си за фитнес.

— Стигнахме ли вече? — пита Юлие Бренден и опитва да се отскубне от детската седалка, но коланът я спира.

— Остава още съвсем малко, миличка — отговаря Елизабет и се обръща. — Нали така, тати?

— Ето там е — казва Турлайф, когато зад дърветата изниква синият хоризонт на езеро Бугстад, където хората ходят да плуват през лятото и да карат кънки през зимата. Жаркото слънце позлатява съвършената трева на голф клуб „Осло“, построен на отсрещния бряг на езерото.

— Леле! — възкликва Елизабет, когато завиват към ферма „Бугстад“. — Не сме единствените, които са се сетили да дойдат тук.

Турлайф поглежда към морето от автомобили, паркирани пред фермата. Оставя колата да се носи бавно напред по равния калдъръм. Няма нито едно свободно място.

— Ще ви оставя пред входа и ще потърся къде да паркирам колата — казва той.

— Страхотно.

Спира възможно най-близо до входа. Елизабет и Пол излизат. Турлайф помага на Юлие да слезе от своята седалка.

— Няма да се бавя — казва той на Елизабет. — Дръж мобилния си телефон под ръка, за да се намерим.

Елизабет сякаш не го чува. Вместо това протяга ръка към децата и им махва да изтичат при нея. Юлие скача и хуква по калдъръма. Турлайф понечва да повтори молбата си за телефона, но забелязва тъмносиньо беемве, което чака зад него.

— О, извинете — казва той и вдига ръка. Бързо се връща в колата и потегля. Не след дълго излиза на пътя. „Чака ме дълга разходка обратно до фермата“ — мисли си той. Двете страни на шосето са задръстени от паркирани автомобили. Беемвето продължава да кара плътно зад него.

Вляво изниква паркинг. Шумни, щастливи семейства излизат от колите си. „Ще опитам късмета си тук“ — мисли си Турлайф и завива в паркинга. Кара бавно по чакъла, оглеждайки се за свободно място.

Ето! Свободно място! Той натиска газта и се мушва вътре, преди някой да го изпревари. Чувствайки се като герой, извършил подвиг, той изключва двигателя и известно време седи в колата, наслаждавайки се на топлото слънце. След това откопчава колана си и поглежда в страничното огледало. Тъмносиньото беемве го блокира. Шофьорът го гледа втренчено. Турлайф се чуди дали мъжът иска нещо от него, но това сякаш не е така.

Излиза от колата и беемвето включва на скорост и отпрашва, пръскайки чакъл във всички посоки. Турлайф проследява колата с поглед. Тя завива надясно и ускорява, насочвайки се към изхода на паркинга. Турлайф забелязва светлата кожа и конската опашка на шофьора, който дава ляв мигач и потегля към Осло.

Човешките същества обичат навиците и ритуалите — неща, които правят всеки ден, всяка седмица и всяка година. Хенинг също има своите ритуали. В миналото, преди смъртта на Юнас, той винаги е влизал в една и съща кабинка, когато ползва тоалетната на някое кафене или ресторант повече от веднъж. Понякога дори е чакал тя да се освободи, въпреки че само тази кабинка е била заета.

Вероника Нансен му казва, че Туре е тренирал с приятелите си във фитнеса всяка неделя в един часа следобед. Когато Хенинг спира пред „Сила & респект“ в Кьолбергвайен, часът е точно един и половина. „Ако имам късмет — мисли си той, — те все още спазват този ритуал.“

Името на фитнеса е изписано с червени букви на черен фон на мръсната стъклена врата. Килимът вътре е лилав. Хенинг се приближава до огромната рецепция, върху която сякаш безразборно са разпръснати миниатюрни растения в саксии. Монитор на компютър осветява лицето на късо подстриганата жена зад бюрото. В ъгъла зад нея има две бели лавици, отрупани с протеинови питиета и хранителни добавки.

Хенинг търпеливо изчаква тя да му обърне внимание. Рецепционистката, която отначало е взел за жена, изобщо не изглежда женствена. Има пиърсинг на двете вежди и носи черен грим около очите и устните си. Бицепсите й изпъкват като бицепсите на мъж. Когато най-накрая вдига глава, тя изпъчва гърдите си напред и нагоре. Дори тениската й рекламира мъжки дезодорант — „Акс“ 6 6 Ахе (англ.) — Брадва. — Б.пр. .