Томас Энгер - Фантомна болка

— Съмнявам се — отговаря Хенинг.

Няколко секунди двамата мълчаливо пият кафе.

— А вие ръководите модна агенция?

— Да — отговаря Нансен. — Някой трябва да ги закриля.

— Да ги закриля от какво?

Тя се усмихва ехидно.

— Нещата, които съм виждала… Един ден ще напиша книга за това.

— Наистина ли?

Тя кимва и отново дръпва от цигарата си.

— Заета ли сте?

— В момента не. Положението никак не е розово, заради финансовата криза и всичко останало. Наскоро трябваше да уволня няколко човека, което никога не е забавно. И това, че осъдиха Туре за убийство, също не ми помага.

Лицето й потъмнява.

— Как са нещата… оттогава? — пита Хенинг.

Нансен въздъхва.

— Трудно е, признавам. Не ми остава енергия да излизам често.

Тя поглежда надолу. Хенинг едва успява да различи контурите на лицето й на фона на топлата светлина, струяща през кухненския прозорец.

— Но защо ви отегчавам с моите проблеми? — пита Нансен и се усмихва горчиво. — Какво искате да знаете?

— Колкото е възможно повече — отвръща Хенинг.

— Не знам откъде да започна — казва тя, гледайки го. Конската й опашка лежи върху едното й рамо като златна змия. Хенинг вижда нещо странно в ледено сините й очи. Нещо, което не може да определи.

— Направих кратко проучване на случая — започва той. — Разбрах, че Туре е бил арестуван на местопрестъплението и че си е уговорил среща с Брулениус в изоставената фабрика.

Нансен кимва, дръпва си за последно от цигарата и я смачква в пепелника.

— Защо Туре е поканил Брулениус на среща?

— Знаете ли историята с Видар Фел?

— Прочетох, че убийството на Юке Брулениус се счита за отмъщение за убийството на Видар Фел.

Нансен отново кимва.

— Дълги години Видар работеше за агенцията по наркотична зависимост. Той канеше млади наркомани да тренират безплатно във фитнес салона му.

— Става дума за „Сила & респект“?

— Да. Господи, какво име — тя клати глава. — Както и да е. Видар получаваше субсидия от общината, за да се грижи за тези младежи.

— Това не е ли проектът „Беден квартал“?

— Част от него. Видар ги учеше да тренират и ги караше да се чувстват така, сякаш принадлежат към нещо. Двама от младежите дори започнаха работа във фитнес салона. Видар беше страхотен човек. — Нансен пали втора цигара. — И не допускаше дрога и стероиди в своя салон и гонеше всеки, който използваше такива неща. Но Юке Брулениус не го беше грижа за това и дори се опита да вербува някои от младежите, които Видар бе приютил. — Нансен обвива устни около цигарата и засмуква алчно. — Тъй като Видар знаеше кой е Брулениус и за кого работи, той само го помоли да не закача младежите. Но Брулениус не го послуша и Видар се видя принуден да го изхвърли от салона си.

— И Брулениус се обиди?

— О, да.

Хенинг си спомня, че Фел е бил нападнат в кабинета си и е починал от мозъчен кръвоизлив, получен в резултат от удари по главата. Състоянието му се е влошило допълнително, поради това че е бил хемофилик и е бил открит от един от служителите си чак на следващата сутрин.

— Защо Брулениус не беше арестуван?

— Доколкото знам, полицаите го разпитали, но той отрекъл да е имал нещо общо с убийството.

— И нямаше уличаващи доказателства?

— Не — отговаря Нансен, кръстосва крака и се обляга назад. — Но всички знаеха, че беше той. Когато ченгетата не свършиха работата си, всички в „Сила & респект“ бяха готови да си отмъстят. Но Туре успокои нещата. Той знаеше що за човек беше Брулениус и искаше да предотврати евентуална кървава баня. Затова покани Брулениус на срещата. Искаше да се помири с него.

Хенинг се опитва да си представи този сценарий.

— Защо е смятал, че ще успее да направи това?

— Не знам. Опитах се да го разубедя, защото мислех, че е лоша идея.

— Много хора ли знаеха за тази среща?

— Да, струва ми се. Всички говореха за нея, както тук, така и във фитнеса. След време Туре успя да ги убеди, че убиването на Брулениус само ще влоши нещата. Помоли ги да му се доверят.

Хенинг я поглежда замислено.

— Според вас какво се е случило?

— Мисля, че някой е отишъл там преди Туре, убил е Брулениус и е избягал.

— Звучи рисковано.

— Да, така е. Но са успели.

— Те? — пита Хенинг заинтригувано.

— Да. Не знам защо, но смятам, че са били „те“. Звучи ми по-вероятно от това да е бил „той“ или „тя“.

Хенинг обръща глава и поглежда през прозореца. Мълчанието се проточва.

— По телефона ми казахте: „Ако знаехте това, което знам аз, щяхте да направите услуга на Туре и да му откажете“. Какво имахте предвид?