Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Кой ви е дал разрешение да оперирате!

Мичъл е влязъл в залата и е пребледнял от гняв. Погледът му се спира последователно върху Саманта Райън, Елиът и неговия двойник.

— Кой е този тук? — пита той, повдигайки брадичка по посока на възрастния хирург, който спокойно отбелязва:

— Не сте стерилен, доктор Мичъл, и на всичко отгоре сте пропуснали, без да забележите, един хематом.

Мичъл сърдито поднася маската към устата си и обещава:

— Тази работа няма да ви се размине така лесно!

— Бъдете така добър да се дезинфекцирате — повтаря Елиът, принуждавайки лекаря да излезе, разярен и освирепял.

Операцията продължава в обстановката на неочаквано спокойствие и ведрост. Навън бурята беснее, чува се как дъждът плющи по стъклата и тече във водосточните тръби. Младият Елиът гледа своя два пъти по-стар двойник със смесица от възхищение и недоверчивост. Възрастният Елиът остава напълно съсредоточен върху своята работа. За него е очевидно, че дори всичко да протече добре, дълбочината и размерите на хематома, съпроводени с дихателната недостатъчност на Илена, правят прогнозите за оцеляването й твърде несигурни. Знае, че дори в най-добрия случай коматозното й състояние ще доведе до исхемични увреждания с тежки последствия.

Какви са шансовете й да се оправи?

От медицинска гледна точна, пет на сто да оживее.

И може би едно на хиляда да няма тежки увреждания.

Ала през своята дълга кариера Елиът бе свикнал да разглежда тези числа с известна доза сдържаност. Виждал бе как пациенти, на които лекарите не даваха повече от три месеца, продължаваха да живеят повече от десет години след това. Ставал бе свидетел как рутинни операции завършваха по възможно най-драматичния и неприятен начин.

Тези мисли се въртяха в главата му, когато струя кръв оплисква лицето му. Ето от това се страхуваше най-много: рана на синуса, притискана от хематома. Кръвоизливът е много силен, но той е предупредил сътрудниците си и кръвта внимателно бива попивана. Елиът полага големи усилия, за да контролира емоциите си, съсредоточавайки се единствено върху зоната на хирургическата интервенция, без да мисли, че пациентът на масата е Илена. Защото ако вместо оперираните тъкани започне да вижда нейния образ, ръката му неминуемо ще започне да трепери и погледът му може да се замъгли.

Операцията продължава спокойно и методично до мига, в който Мичъл отново нахлува в залата заедно с един от началниците на отделението. Двамата установяват тежко нарушение на правилника, но не се опитват да прекъснат операцията, която, общо взето, върви към приключване. Предусещайки първите потрепервания, възрастният Елиът се обръща към своя млад двойник и му предлага:

— Оставям те да я затвориш.

Снема блузата и шапката, маха окървавените ръкавици и поглежда ръцете си: те бяха издържали напрежението, без да трепнат, и то далеч по-дълго, отколкото бе очаквал.

— Благодаря — шепне той, без да знае съвсем точно кому отправя тази своя признателност.

Това бе неговата последна операция. Най-важната в целия му живот.

В мига, когато изчезва в гънките на времето под втрещените погледи на присъстващите, той си казва, че е успял да изпълни своя дълг.

Оттук насетне изобщо не го е страх да умре.

Сан Франциско, 2006 год.

Елиът е на 60 години

Когато отвори очи, Елиът лежеше върху студения под на своя кабинет, къпейки се в локва кръв. Мъчително се изправи и поднесе ръка към своя нос, който течеше като чешма. За пореден път кръвоносните му съдове бяха платили своята лепта за пътешествието във времето и му трябваха няколко хемостатични тампона, за да спре най-сетне кръвотечението.

Докато навън започваше да се развиделява, един въпрос не спираше да го безпокои: дали бе успял да спаси Илена?

Седна пред компютъра, за да направи справка в електронния указател. Предишната вечер търсенето по името Илена Крус бе останало без отговор. Елиът направи нов опит в рамките на Калифорния. Този път търсенето стигна до нещо: адрес в Уивървил — селище в северните части на щата.

Лъжлива писта? Лъжлива радост?

Имаше само един начин да разбере.