Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Увреждания по прешлените?

— Много рано е да кажем с точност. Може би по гръбначния стълб… Както знаеш, в този случай важи правилото всичко или нищо: може нещата да се окажат положит…

— … така може да свърши с окончателна парализа — заключи вместо него Елиът.

Мичъл леко се намръщи.

— Трябва да изчакаме. Засега не можем да направим кой знае какво.

— Няма ли да я закараш на скенер?

— Не тази вечер, имаме проблеми със софтуера: от тази сутрин програмата непрекъснато забива и трябва отново да я рестартираме. И после — пак същото…

— Мамка му мръсна! — изкрещя Елиът и стовари юмрука си върху вратата.

— Успокой се, Елиът. Сложихме я под усилено наблюдение. Една сестра ще минава на всеки четвърт час. Както и да го гледаш…

Той се канеше да каже нещо, но се сдържа.

— Както и да го гледаш? — попита Елиът, за да го накара да си довърши изречението.

— Единственото, което бихме могли да направим на този етап, е да се молим. Да се молим да не се налага да я отваряме пак твърде скоро, защото в това състояние тя няма да издържи.

Сан Франциско, 26 декември 2006 год.

Елиът е на 60 години

01 ч. 33 мин.

Елиът се качи на горния етаж, притискайки към гърдите си старото медицинско досие на Илена. Въпреки че вече втори месец, откакто се бе отказал от операциите, той оставаше административен ръководител на болницата, което му даваше право да запази своя кабинет. Щом бутна вратата, осветлението автоматично се задейства. Застана неподвижен до прозореца, наблюдавайки дъждовните потоци, които неспирно заливаха града.

После започна да крачи из стаята със съзнание, измъчвано от едничката мисъл дали в тази ситуация би могъл да направи още нещо. Прегледа за пореден път медицинското досие на Илена, след което го остави на бюрото до дъската за шах и стилните фигури с изчистени форми, изработени от полиран мрамор. Замислен, той взе две фигури от нея: конусообразен офицер и топ с цилиндрични очертания.

Конусът и цилиндърът…

Те му напомняха за една басня, която бе изучавал по време на своето следване.

Положи конуса легнал върху бюрото и го тласна с два пръста: фигурата се завъртя в кръг. Извърши същото действие спрямо цилиндъра: той се изтъркаля по повърхността и падайки на земята, се пръсна на десетки парчета.

Двете фигури бяха понесли едно и също въздействие, но бяха поели по съвършено различни траектории. Поуката от този опит: хората реагират по различен начин на един и същ удар на съдбата. Дори ако не успявам да избягам от предопределената ми съдба, аз оставам господар и съумявам да я посрещна с достойнство и твърдост.

Усетил прилив на сили след тези разсъждения, Елиът пъхна ръка в джоба, за да извади оттам флакончето с хапчетата.

Бе преживял много мъчителен ден, който изобщо нямаше намерение да свършва. И все пак в този миг той се чувстваше учудващо спокоен.

Защото човек никога не е толкова силен, както когато води своята последна битка.

Сан Франциско, 26 декември 1976 год.

Елиът е на 30 години

02 ч. 01 мин.

Болницата бе заспала под непрестанния плисък на дъжда.

Илена си почиваше със затворени очи в полумрака на малката болнична стая. Над нея бе разпростряна паяжина от апарати за вливане, а от устата й стърчеше тръбичката на изкуствен респиратор.

Седнал до нея, Елиът леко придърпа нагоре одеялото, сякаш се боеше да не се простуди. Покъртен, той протегна треперещата си ръка към лицето на младата жена. Когато докосна кожата й, почувства как два остри бръснача се опряха до неговото сърце.

Зад подпухналите й черти и посинелите устни усети един живот, който се бореше да не угасне.

Живот, който се държеше на тънък конец.

Готов всеки миг да се скъса.

Вратата на стаята полека се отвори. Елиът се обърна, мислейки, че е влязла медицинската сестра на етажа.

Но не беше тя.

— Трябва да я оперираме! — обяви неговият двойник с недопускащ никакво възражение тон.

Елиът подскочи.

— От какво да я оперираме?

— От екстрадурален мозъчен хематом.

Обезумял, младият лекар повдигна клепачите на Илена, но никакво отклонение в статуса на зениците не издаваше наличието на хематом.

— Откъде подобно заключение?

— От доклада за смъртта й. А ако я беше подложил на скенер, и ти вече щеше да знаеш това…