Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Бяха се опитали да измамят съдбата, но съдбата се бе оказала по-силна.

Сан Франциско, 25 септември 2006 год.

Елиът е на 60 години

22 ч. 59 мин.

Дъждът плющеше върху болница „Ленъкс“.

На третият подземен етаж, под светлината на дразнеща неонова лампа, Елиът разлистваше старите архиви с тридесетгодишна давност, търсейки медицинското досие на Илена.

Залата бе изпълнена с редици от метални стелажи, които се огъваха под тежестта на папките. В онази далечна епоха всички документи би трябвало да са подредени по ясна и добре подредена система, но днес цялото помещение не бе нищо друго, освен един гигантски бардак. Месеците, годините, отделенията: всичко бе объркано, разхвърляно, разпиляно.

Отваряйки трескаво всеки класьор и всяко досие, Елиът се опитваше да придаде някакъв смисъл на всичко онова, което бе преживял от три месеца насам. В началото наивно бе повярвал, че е по силите му да промени съдбата, и тя сега му бе припомнила за себе си. Защото отдавна би трябвало да си е дал ясна сметка: свободната воля, способността да въздействаш върху собствената си участ, не е нищо друго, освен глупава илюзия. Истината е, че нашето съществуване е програмирано и е безполезно да воюваш срещу този факт. Някои събития са неизбежни и часът на смъртта е едно от тях. Бъдещето не се гради последователно и постепенно. В основни линии човешкият път е вече прокаран и единственото решение, което можеш да вземеш, е да поемеш по него. Всичко — и миналото, и настоящето, и бъдещето — са излети в един неразделим слитък, отговарящ на страховитото название „орис“.

Но ако всичко е отдавна написано, кой държи писалката? Някаква висша сила? Някой Бог? Но защо? С каква цел?

Знаейки много добре, че никога не би получил отговор на този въпрос, Елиът се съсредоточи върху своето търсене и след час напрегнато ровене вече държеше в ръката си това, което му трябваше.

Приемният картон на Илена не бе изчезнал, но белезите на времето бяха направили неговото съдържание почти нечетимо. Печатните букви бяха избледнели, а влагата бе залепила някои страници една за друга. Елиът трескаво приближи страниците до неоновата тръба и успя да разчете най-важните части от документа.

Уврежданията на Илена бяха още по-жестоки, отколкото си ги бе представял, но противно на това, което бе прочел във вестника, Илена не бе починала от многобройните си вътрешни травми, а вследствие на спешна операция за премахването на мозъчен кръвоизлив.

Погледна името на лекаря, който я бе оперирал: д-р Мичъл.

Спомняше си го: Роджър Мичъл бе добър хирург, но…

Защо аз лично не съм осъществил тази операция?

Изненада се също така от отсъствието на данни от скенера. Анализирайки всички тези данни, успя да възстанови това, което по всяка вероятност се бе случило. Някъде около четири часа сутринта медицинска сестра бе съобщила за нарушения в движението на зениците, което издаваше наличието на хематом в черепната кутия. Подложили я бяха на спешна операция, но без успех.

Хематомът бе дълбок и на лошо място, усложнен от наличието на рана в един от венозните синуси, който нямаше как да бъде установен без преглед на скенер. Изключително деликатна операция, осъществена по спешност на една пациентка с дихателна недостатъчност и твърде нисък коефициент по скалата Глазгоу 24 24 Скала за измерване на коматозно състояние (Glasgow Coma Scale или GCS) — неврологична скала, целяща да даде надежден и обективен начин за установяване степените на съзнание, в което се намира даден пациент. Колкото по-ниски са степените й, толкова по-дълбока е комата на пациента. .

Дори най-добрият хирург не би могъл да я спаси.

Освен може би, ако операцията бъде извършена малко по-рано…

Последна информация, която привлече вниманието му: часът на смъртта.

04 ч. 26 мин.

Нямаше как да не погледне часовника си.

Все още не бе настъпила полунощ.

Сан Франциско, 26 декември 1976 год.

Елиът е на 30 години

00 ч. 23 мин.

— Извадих й далака и заших част от червата — обясни д-р Роджър Мичъл на своя млад колега.

За пръв път Елиът с ужас се бе озовал от другата страна — тази на пациентите и техните близки.

— Бъбреците? — попита той.

— Не са чак толкова зле. Безпокоя се обаче от дихателната система: много от ребрата й са фрактурирани поне на две места.

Елиът знаеше какво означаваше това сведение. Подобни счупвания рязко увеличаваха рисковете от пневмоторакс, хемоторакс или дихателна недостатъчност.