Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— По-полека — защити се Елиът, — намираме се едва в 1976 год. Апаратурата непрекъснато излиза от строя, софтуерът забива в 50 процента от случаите, това не Ви ли е познато?

Другият изобщо нямаше време да му отговори, съсредоточен да изучава дългите ленти с кардиограмите.

— Нареди да приготвят един операционен блок, бързо! — каза той, посочвайки стенния телефон.

— Почакайте, тя има многобройни увреждания на гръдния кош: ако я отворим веднага, има голям риск да не издържи.

— Да, а ако не я отворим, рискът ще се превърне в неизбежност.

Елиът помисли за миг върху този довод, преди да изрази друго съмнение:

— Мичъл никога няма да оперира Илена само по някакви предчувствия.

Другият повдигна рамене:

— Ако смяташ, че ще оставя Мичъл да я оперира…

— Е, кой тогава?

— Аз.

Елиът бе съгласен да се впише в това „аз“. Оставаше обаче още един проблем:

— Няма как да извършим операцията само двамата! Ще ни трябват най-малко един анестезиолог и една медицинска сестра.

— Кой е дежурният анестезиолог?

— Саманта Райън, струва ми се.

— Бъди в блока след десет минути! — каза той, напускайки стаята. — Ти подготвяш Илена за операцията, аз се заемам с Райън.

Шестдесетгодишният Елиът се втурна в големия, почти празен хол на етажа, където се носеше миризма на етер. За да бъде по-незабележим, той бе сменил сакото си с бяла блуза. Познаваше болницата като петте си пръста и нямаше никакви проблеми да намери залата за почивка, където се бе приютила Саманта Райън.

— Здравей, Сам — каза той, запалвайки лампата.

Привикнала към накъсания сън на нощните дежурства, младата жена веднага скочи и поднесе ръка пред очите си, за да се предпази от досадната светлина. Въпреки че физиономията на този човек не й бе съвсем непозната, тя бе неспособна да я свърже с някакво име.

Елиът й подаде чаша с кафе, която тя прие, отмахвайки същевременно няколко непокорни кичури коса, падащи върху лицето й.

Тя бе доста необичайно момиче: тридесетгодишна, с ирландски произход, хомосексуална, практикуваща католичка. Работеше в болницата от две години, след като бе скъсала със своето семейство и се бе преместила в Сан Франциско от Ню Йорк, където баща й и братята й бяха стълбове в полицейското управление на града.

През следващите години Елиът и тя щяха да станат добри приятели, но по това време Саманта бе самотна, затворена в себе си и чувстваща се неуютно сред хората. Никой не знаеше да има приятели в болницата, където бе тръгнал прякорът й аутистката .

— Имам нужда от Вас за една операция, Сам.

— Веднага ли?

— Веднага. Екстрадурален мозъчен хематом на пациентка с респираторни проблеми.

— Момичето, което е скочило от моста? — попита тя, отпивайки глътка кафе.

— Точно така.

— Тя няма да успее да се измъкне — обяви спокойно младата лекарка.

— Бъдещето ще го покаже — отвърна й Елиът.

Саманта разгъна алуминиево фолио, в което имаше няколко бисквити.

— Кой ще я оперира? — попита тя, потапяйки една от тях в своята напитка.

— Аз.

— Но кой всъщност сте Вие?

— Някой, който Ви познава.

Погледът на младата жена се кръстоса с този на лекаря и за миг тя почувства, че губи почва под краката си, защото я жегна усещането, че този човек четеше в съзнанието й като в отворена книга…

— Трябва да побързаме — заяви Елиът.

Саманта поклати глава.

— Мичъл е титулярът. И дума не може да става да правя нелегални операции — още утре ще съм уволнена.

— Има известен риск — съгласи се Елиът. — И все пак Вие ще ми помогнете…

— Не Ви дължа нищо — каза тя, повдигайки рамене.

— На мен — не, но дължите нещо на Сара Лийвз…

Той така и не довърши изречението си, но тя го изгледа, изплашена до смърт. Сара Лийвз беше нещастна проститутка, която бе приета в болницата преди две години в много тежко състояние — пребита и наръгана няколко пъти с нож. Оперираха я по спешност, но тя така и не оживя.

— Тъкмо бяхте започнали работа в болницата и този ден бяхте дежурна — припомни й Елиът. — Вие сте добър анестезиолог, Сам, един от най-добрите, но онази вечер напълно объркахте конците…

Саманта затвори очи и за хиляден път си припомни ужасната сцена отпреди две години: лоша манипулация, два неподлежащи на смесване продукта, грешка на начинаещ лекар и бедната жена така и не се събуди.

— Вие бяхте достатъчно ловка, за да прикриете грешката си — призна Елиът, — пък и е редно да се признае, че смъртта на една проститутка не можеше никого да затрогне.