Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Шестдесетгодишният Елиът остави изречението си недовършено, тъй като си даде сметка, че гласът му почти не излиза от гърлото. Трябваше да си поеме въздух и да поуспокои дишането, преди да повтори фразата, превърнала се почти в молитва:

— Всичко, което си преживял, не е безсмислено.

— Знам — излъга Елиът, смутен от неочаквания обрат на разговора.

— Не, ти не го знаеш все още — каза меко онзи, в когото Елиът щеше да се превърне след време. — Ти все още не го знаеш…

Тогава между двамата мъже възникна нещо като взаимно причастие, като съвършен сговор, продължил колкото трае едно мигване на клепачите, докато възрастният Елиът не бе разтърсен от тръпките, известяващи завръщането му в бъдещето.

— Сбогом, хлапе! — извика той, отдалечавайки се с бърза крачка. — Ти си на ход сега!

Елиът седна обратно на масата. През прозореца той гледаше как неговият двойник изчезва в мъглата.

Очевидно никога повече нямаше да го види.

1977 год.

Елиът е на 31 години

Лятна нощ в Сан Франциско.

С поглед, зареян в нищото, Елиът пуши цигара на любимото си място за уединяване — покрива на болницата. Градът се простира в нозете му, но той не му обръща никакво внимание. Не е виждал Илена, откакто я прехвърлиха в Маями, и умира от мъка.

Внезапен порив на вятъра вдига облаче прах. Младият хирург поглежда часовника си, а после смачква угарката от цигарата си. След пет минути му предстои операция, шеста за деня.

Да живее като призрак, да се опиянява от работа, да се нагърбва с всички дежурства…

За да не се остави да умре.

Илена отваря очи, когато денят вече изгрява над Маями.

Шест месеца вече тя е просната върху болничното легло с опустошено тяло, с натрошени крака. Преживяла е вече четири операции, ала това все още далеч не е краят.

В душата й пък е още по-зле. Всичко е хаос, зверове, които реват и вият, врати, които се блъскат и скърцат.

Говори малко, отказва всички посещения: на Мат, на колегите си от аквапарка…

Чувства се толкова ранима. Безсилна. Безпомощна.

Как да се изтръгнеш от обятията на болката и на срама?

Със свален гюрук Мат кара като бесен по магистралата, водеща към Сиатъл. Внезапното и жестоко скъсване с Елиът е опустошило живота му. Той също е изгубил всичките си хоризонти и всичко, в което е вярвал дотогава. Чувства се самотен и нещастен. Тогава неизбежно си мисли за Тифани — момичето, пълно с изненади, което той бе имал глупостта да изпусне. Сега е готов на всичко, за да я намери отново. Вече месеци наред през почивните дни неуморно кръстосва четирите краища на страната. Единствената му отправна точка е нейното име и един телефонен номер, който отдавна е невалиден.

Защо тя? Мат дори не си поставя този въпрос. В замяна на това е сигурен в едно нещо: трябва да намери тази жена, защото предчувства, че тя може да бъде опората в неговия живот.

Неговият стожер.

1978 год.

Илена е на 32 години

Януари, център за рехабилитация във Флорида. Тихо звучи ноктюрно от Шопен.

За пръв път от век насам върху Маями се сипе сняг. Млада жена в инвалидна количка съзерцава през прозореца белите леки снежинки, които кръжат и се носят във въздуха.

Защо ли не успях да умра… — съжалява Илена.

Краят на август, затънтено селце някъде в Тексас.

Момичето на бара гледа своето отражение в огледалото.

Само преди три дни бе отпразнувала тридесет и петия си рожден ден. Празник ли? По-скоро погребение… — мисли Тифани, нагласявайки своята униформа.

От няколко седмици тя се е върнала в бащиния си дом и дните й минават в това да поднася бира на местните селяндури, които не се свенят да надзъртат в деколтето й. Завръщане в първоначалната точка; завръщане към онзи живот, който бе напуснала седемнадесетгодишна, за да опита късмета си в Калифорния. Навремето всички я намираха красива като принцеса. Умееше да пее, да танцува, да играе комедийни роли, но това не се бе оказало достатъчно, за да надмогне съдбата си нито в Сан Франциско, нито в Холивуд.

— Ще ми донесеш ли една, хубавице? — измъква я от унеса дрезгавият глас на брадясал клиент, вдигнал високо празната си халба.

Тифани въздъхва. Мечтите й за успех и кариера са погребани.

Горещината е непоносима. Прозорците са широко отворени и през тях внезапно долита скърцане на гуми пред бара, а няколко секунди по-късно в него вече е влязъл нов клиент.