Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Когато всичко приключи, Елиът обясни на родителите, че е прекалено рано, за да прецени дали операцията е била успешна. През следващите няколко дни детето ще бъде под специални грижи в интензивното отделение, където ще продължи да бъде на командно дишане, където, малко по малко, дробовете и сърцето му възвърнат отново своята работоспособност.

Все още в хирургическите си панталони и блуза Елиът излезе на болничния паркинг. Слънцето, достигнало вече почти до зенита си, го заля с ярките си лъчи и за частица от секундата той се почувства зашеметен. Беше изтощен, на края на силите си, с глава, гъмжаща от въпроси: беше ли разумно да отрича болестта си, както постъпваше досега? Беше ли почтено да продължава с операциите, след като рискуваше да изложи на опасност живота на своите пациенти? Какво щеше да стане тази сутрин, ако насред операцията се бе почувствал зле?

За да даде тласък на мисълта си, той запали цигара и с истинска наслада пое първата глътка дим. Това беше единственото предимство на този вид рак: сега можеше да пуши, колкото му душа иска, никотинът с нищо нямаше да промени развитието на болестта.

Лек бриз го накара да потръпне. Откакто знаеше, че скоро ще умре, бе станал по-чувствителен към всичко, което го заобикаляше. Усещаше почти физически пулса на града, който сякаш се бе превърнал в жив организъм. Болницата се възвишаваше на един от хълмовете му — Ноб Хил. Оттук като че ли можеха да се доловят всички вибрации на пристанището и кейовете. Елиът дръпна от цигарата за последен път, преди да смачка угарката. Решението бе взето: ще спре да оперира в края на месеца и ще съобщи на дъщеря си и на Мат за своето положение.

Така, край на всичко! Няма връщане назад. Никога повече не ще извършва единственото нещо, за което се усещаше действително пригоден: да лекува хората.

Елиът продължи още известно време да разсъждава върху жестокото решение, което бе взел, и се почувства стар и нещастен.

— Доктор Купър?

Елиът се обърна и видя зад себе си Шарика, индийската интернистка, която му бе асистирала цялата сутрин. Бе успяла да се преоблече, сменяйки хирургическите одежди със светли джинси и красива блузка с тънки презрамчици. Тя почти срамежливо му подаде пластмасова чаша с кафе. Всичко в нея излъчваше красота, младост и жизненост.

Елиът пое напитката и се усмихна в знак на благодарност.

— Дойдох да си взема сбогом, докторе.

— Да си вземете сбогом?

— Моят стаж в Съединените щати приключва днес.

— Наистина — припомни си Елиът, — и сигурно заминавате за Бомбай.

— Благодаря, че ме приехте и че бяхте толкова мил с мен. Научих много от Вас.

— Благодаря за Вашата помощ, Шарика, Вие ще станете добър лекар.

— А Вие сте велик лекар!

Елиът поклати глава, притеснен от гръмкия комплимент.

Младата индийка направи крачка напред и се приближи към него.

— Мислех си… мислех си, че бихме могли днес да излезем на вечеря.

За по-малко от секунда матовата й кожа бе станала яркочервена. Тя бе срамежлива и очевидно й бе струвало немалко да му направи подобно предложение.

— Съжалявам, но това е невъзможно — отвърна й Елиът, крайно изненадан от насоката, която разговорът придоби.

— Разбирам — промълви Шарика.

Тя замълча за няколко секунди, след което добави:

— Моят стаж приключва официално в осемнадесет часа. Тази вечер Вие вече няма да бъдете мой надзорник, а аз няма да съм Ви подчинена. Ако, разбира се, това Ви възпира…

Елиът я погледна по-внимателно. На колко години бе тя? Двадесет и четири? Двадесет и пет най-много. Той никога не й бе правил двусмислени намеци и сега се чувстваше неловко.

— Не става дума за това.

— Странно — каза тя, — аз винаги съм имала усещането, че не съм Ви безразлична…

Какво можеше да й отговори. Че част от него вече бе мъртва и другата скоро щеше да я последва? Че любовта според някои няма възраст, но че подобно твърдение е пълна глупост…

— Не знам какво да Ви кажа.

— Тогава не казвайте нищо — промълви тя, обръщайки му гръб.

Силно притеснена, Шарика вече се бе отдалечила, когато си спомни нещо.

— Ох! Бях забравила — извика тя, без да се обръща — на рецепцията са получили известие от Вашия приятел Мат: той Ви чака вече половин час и започва да се притеснява…

Елиът изскочи като попарен от болницата и в движение хвана първото попаднало му такси. С Мат се бяха договорили да обядват заедно и той страшно бе закъснял.

Както съществува любов от пръв поглед, точно така съществува и приятелство от пръв поглед. Мат и Елиът се бяха срещнали преди четиридесет години при наистина извънредни обстоятелства. Привидно всичко би трябвало да разделя двамата мъже: Мат беше французин, екстровертен, любител на красивите жени и на житейските наслади; Елиът беше американец, по-скоро затворен и саможив. Двамата бяха купили един лозов масив в Напа Вали — долината, наричана от някои Калифорнийския Перигор 5 5 Перигор — префектура в северната част на областта Аквитания (Югозападна Франция), известна с прочутите си вина — бели и червени. . Вината, които произвеждаха — доста прилично каберне совиньон и превъзходно шардоне с аромат на ананас и банан, — се бяха сдобили с добра слава благодарение на яростните усилия на Мат да ги рекламира из цялата страна, а също в Европа и Азия.