Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Твърде е възможно.

— Е, как я намираш? — продължи да задава въпроси Мат, отвръщайки на поздрава й.

— Напомням ти, че в моя живот вече има друг човек.

Мат отхвърли довода му, така да се каже, с опакото на ръката си:

— Знаеш ли, че само пет процента от млекопитаещите живеят по двойки?

— И какво от това?

— Какво чакаш да не се присъединиш към нормалните деветдесет и пет процента, които не си усложняват живота с подобни принципи?

— Не знам дали Илена би споделила твоето мнение…

Мат погълна последната хапка от своя хотдог, хвърляйки тревожен поглед към своя приятел.

— Сигурен ли си, че всичко е наред? Изглеждаш ми, сякаш снощи здравата си препил.

— Престани с любезните си комплименти, ставаш досаден!

— Просто се тревожа за теб, старче: прекалено много работиш, не си почиваш достатъчно.

— Работата е здраве.

— Разбрах: пак си ходил при оня китайски шарлатанин, в оная дупка точно под вас…

— Господин Джоу?

— Именно. И сигурно пак си ял патица по пекински?

— Страхотна вкуснотия.

— Според мен ти е сготвил някоя „улична превъзходна“…

Един продавач на сладолед прекъсна словесната им престрелка:

— Какъв аромат за господата: ванилия, карамел, кокос?

Елиът повери избора на своя приятел, който бе щастлив да поръча и за двамата. Щом сладоледаджията отмина, разговорът тутакси продължи оттам, докъдето бе стигнал:

— Как мина пътуването ти до Флорида? Изглеждаш ми нещо угрижен…

— Вчера вечерта ми се случи нещо изключително странно — призна Елиът.

— Цял съм слух.

— Срещнах един човек на летището.

— Жена, нали?

— Мъж… шейсетинагодишен.

Мат изслуша все по-начумерен разказа за странната среща с тайнствения посетител, завършила с изчезването му в тоалетните на летището.

Изминаха няколко секунди, преди да му отвърне с подобаваща гримаса:

— Мдаа! Положението е далеч по-тежко, отколкото предполагах.

— Кълна ти се, че всичко е самата истина.

— Виж какво, приятелче: крайно време е да вдигнеш малко крака от педала.

— Нямай грижа за мене.

— Че от къде на къде ще ме е грижа за тебе, Елиът? Заявяваш ми, че някакъв твой дубликат бил дошъл от бъдещето, ей така, да завърже малко лафче с тебе. Какво по-естествено от това? Дубликати под път и над път. Остава и да се угрижа…

— Прекрасно! Хайде да сменим малко темата.

— Какво прави твоята възлюбена Илена?

Елиът извърна глава към океана и за няколко мига погледът му се зарея в тънките пластове бяла мъгла, които се увиваха около металните стълбове на Голдън Гейт.

— Иска да си родим дете — отвърна той със замечтан глас.

Лицето на Мат грейна.

— Та това е страхотно, нали мога да се кандидатирам за кръстник?

— Не искам да имам дете, Мат!

— Така ли? И защо?

— Много добре знаеш защо: светът е станал прекалено опасен, прекалено непредвидим…

Мат вдигна очи към небето.

— Господи, старче, ти съвсем си изкукуригал! Та нали ще бъдеш тук да закриляш своето отроче! Илена също. Пък и аз ще приложа цялото си старание. Нали за това са родителите, да бдят над децата си?

— Лесно ти е на тебе да бръщолевиш: правиш се денем и нощем на плейбой, сменяш си приятелките като носни кърпички. Изобщо не те чувствам готов да създадеш свое семейство…

— Така е, защото не съм имал късмета да срещна момиче като Илена. Подобни работи могат да се случат само на тебе. По цялото земно кълбо имаше само едно такова момиче, но ти вече го хвана. Само че си прекалено глупав, за да си дадеш сметка…

Елиът заби поглед в далечината и нищо не му отвърна. Една голяма вълна шумно се разби о пясъка на плажа и хвърли пръски пяна в тяхната посока. Необходими бяха само няколко минути, за да се върне доброто настроение и разговорът да се прехвърли върху по-лекомислени и весели неща.

Когато прецени, че „моментът на изненадата“ е настъпил, Мат се порови в чантата си и извади от нея бутилка шампанско.

— Какво празнуваме? — попита го Елиът.

Мат едва сдържаше своята възбуда.

— Ето това е! Най-сетне открих това, което търсех, приятелю! — възкликна той, а думите му бяха съпроводени с острия пукот на освободената от гърлото тапа на шампанското.

— Жената на твоя живот?

— Не!

— Начин да нахраниш всички гладуващи по света?

— Нашия имот, братле! Нашата бъдеща плантация! Страхотен терен по склоновете на голям хълм с абсолютно потресаваща дървена къща на върха…

Преди няколко години Мат бе изкарал свидетелство за пилотска правоспособност. Купил си бе стар хидроплан и печелеше прилични пари, разхождайки туристи над залива на Сан Франциско. Ала от известно време целият се бе вдал в един малко налудничав проект да развият заедно с Елиът свое собствено винопроизводство в Напа Вали.