Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Уверявам те, че това е най-добрият момент да се инвестира в подобно нещо — обясни му той с приповдигнат тон. — Засега в долината има само няколко имения, но виното е бъдещето на Калифорния. Това е нашето червено злато, разбираш ли… Ако подкараме нещата, без да се туткаме, ние ще сме победителите!

Не особено убеден, но доволен от щастието на своя приятел, Елиът му обеща да види съвместния им имот следващия уикенд и се заслуша развеселен в тирадите на своя партньор за бъдещото им финансово могъщество, докато алармата на часовника не го върна към действителността.

— Добре, оставям те — каза той, докато ставаше и се протягаше. — Отивам да спася още няколко живота. А ти? Каква ти е програмата за днес следобед?

Мат се обърна, за да провери дали красивата русалка не бе отплувала нанякъде. Сякаш го бе очаквала, тя му изпрати едно красноречиво намигване.

Мат целият засия. Беше млад, беше красив, целият живот бе пред него.

— Струва ми се, че има един човек, който очаква да му направя едно малко прегледче…

Заседнало в задръстването, таксито се влачеше по „Хайд стрийт“. Елиът плати сметката и хлопна вратата. Болницата не бе далеч: при тази скорост щеше да стигне по-бързо до нея пеша. Запали цигара и пое по улицата с бърза крачка. Всеки път, когато наближаваше своето работно място, изпитваше някаква смътна тревога. Едни и същи въпроси неизменно възникваха в съзнанието му. Щеше ли да бъде на необходимата висота, щеше ли да бъде достоен за всички очаквания? Щеше ли да вземе правилните решения? Нямаше ли да погуби някой свой пациент?

Все още не бе достигнал онази възраст, на която хората се чувстват неуязвими. Нямаше черупка, нито вътрешна броня, която да го защитава. Дотогава безпогрешно бе преодолявал всички препятствия по пътя си: блестящо следване в Бъркли, където дори бе прескочил един курс, учебна практика в Бостън, четири години работен стаж и няколко специализации по педиатрия за самостоятелна клинична кариера. Всеки път бе излизал с възможно най-ласкавите оценки.

И все пак понякога го обземаше известна несигурност дали бе роден за тази работа. Разбира се, съществуваше удовлетворението, че се грижиш за другите, че се чувстваш полезен. Понякога в края на работния ден, когато имаше усещането, че неговите действия са били решаващи за спасяването на някой пациент, той напускаше болницата в истинска еуфория. Сядаше в колата и се понасяше по крайбрежния булевард с натиснат до дъното педал на газта. Беше се борил за човешки живот и бе спечелил. Тези вечери, в продължение на няколко часа, Елиът се чувстваше равен на Бог. Ала блаженството никога не траеше особено дълго. Винаги имаше утре, вдругиден, по-вдругиден, когато някой пациент, „който не би трябвало да умре“, си отиваше в ръцете му.

Елиът погледна часовника си, стъпка угарката и забърза крачка. Силуетът на болницата вече се открояваше на стотина метра пред него.

Дали наистина съм роден за тази работа? — запита се отново той.

Що ли за лекар щеше да излезе от него? Бе избрал този път, за да изпълни свое отдавнашно обещание след важно събитие, което бе разтърсило живота му. Не съжаляваше за своя избор, но имаше дни, когато завиждаше на Мат за неговия далеч по-безгрижен живот. От десет години насам нямаше време за нищо: нито за четене, нито за спорт, нито за други интереси извън своята професия.

Влезе във фоайето на болницата, взе си лекарската блуза и се качи на втория етаж. Огледалото в асансьора отрази лицето на един уморен мъж. Бе изминала цяла вечност, откакто не бе спал осем часа без прекъсване. Нощните дежурства го бяха обучили да накъсва съня си и да спи, свит на топка, на порции по десет минути, така че вече не можеше да се излежава до късно сутрин дори през почивните дни.

Тласна вратата на една зала с блестяща от чистота настилка, в която го чакаше Лин, интернистът от отделението за спешна помощ.

— Бих искал да чуя Вашето мнение за един педиатричен случай, доктор Купър — обърна се той към него, представяйки му същевременно г-н и г-жа Романо, които го придружаваха.

Той — нисичък брюнет от италианско-американски тип — веднага предизвикваше симпатиите на околните. Тя — по-едра, руса, северен тип. Чудесен съюз на противоположностите.

Те не са тук заради себе си, а заради своята дъщеричка Анабел, която току-що е пристигнала в отделението и лежи в безсъзнание върху едно от леглата в стаята.

— Майка й я намерила в това състояние, като се върнала на обяд. Подозираме, че може изобщо да не се е събуждала от сутринта — обясни Лин. — Поисках пълни изследвания и д-р Амендоса й направи преглед на томоденсиометъра.