Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Младата жена напусна зоната на басейните и се отправи към административния комплекс. Тя залепи етикет върху флакончето с кръвната проба, а после го отнесе в малката лаборатория, за да започне анализа. Преди да се залови за работа, изпита нуждата да се отбие в тоалетната, за да си наплиска лицето със студена вода. През целия ден се бе чувствала напълно разбита.

Когато вдигна глава към огледалото над мивката, Илена забеляза как една сълза се стича по лицето й, без изобщо да я е усетила.

— Каква идиотка съм! — възкликна тя, избърсвайки зачервените си очи с опакото на ръката си.

В действителност бе съвсем наясно какво не беше наред: не бе спряла да превърта в съзнанието си и да преосмисля последния си разговор с Елиът. Неговата реакция, когато бе заговорила да се сдобият с дете. Това се случваше всеки път, когато се докоснеха до тази тема, и тя не разбираше упоритото му нежелание да си говорят за тези неща, възприемайки поведението му по-скоро като отказ от обвързване.

Въпреки това дори и за секунда не се съмняваше в неговата любов. Връзката им продължаваше да се озарява от яркия огън на чувствата, подхранван от желанието винаги да предизвикаш удивление у любимия, да го изпълниш със задоволство, да го изненадаш…

Ала дали тази любов нямаше с течение на времето да се изхаби, да угасне? Илена бе вече на тридесет години и — поне външно — все още блестеше с красотата си: живееше във Флорида, мъжете не спираха да кръжат около нея и тя напълно осъзнаваше силата на своята привлекателност. Но колко ли години още щеше да продължи всичко това? Младостта й полека и неусетно си отиваше. Тя вече си даваше сметка, че няма същата физика, същата сила, същата свежест, както хлапачките на осемнадесет или двадесет години, които срещаше на плажа или виждаше насядали по пейките по време на своите спектакли.

Самата тя не се притесняваше от неизбежното остаряване. Но около нея възгледите и нагласите на хората се променяха: говореше се за свободна любов и за сексуална революция, но тези необикновени преобразования изобщо не й харесваха. Искаше й се тяхната връзка да бъде трайна и непоклатима, и нямаше никакво желание да види мъжа, когото обичаше, да опитва всички пози на Кама Сутра с други жени.

Илена отпи глътка вода и избърса очите си с книжна кърпичка.

Може би не показваше достатъчно на Елиът до каква степен бе привързана към него. Бе срамежлива по природа и любовните излияния не бяха нейната сила. Но когато човек е влюбен, едва ли има нужда от много приказки: то се знае, то се усеща и това е всичко. И после, когато една жена иска от един мъж да бъде бащата на нейните деца, всичко е пределно ясно, нали?

Всъщност именно защото го обичаше, тя искаше да си роди дете от него. Не беше от онези жени, които болезнено мечтаеха да забременеят, които искаха да родят на всяка цена, единствено за себе си. Копнееше да си има дете заедно с Елиът , което да бъде продължение на любовния им възторг.

Само че той очевидно нямаше особено желание за това.

И тя не разбираше защо.

Дълбоко в себе си бе убедена, че готовността да имаш свое дете бе интимно свързана с личната орбита на всеки човек и със собствената му семейна история. В Бразилия Илена бе имала щастието да израсне в скромно, но обично семейство, и затова знаеше, че ще разцъфне в своето майчинство. Колкото до Елиът, той бе имал доста трудни, дори недружелюбни отношения със своите родители. Дали пък именно те не бяха причината за подобен отказ?

Въпреки това Илена не се съмняваше в неговите способности да направи едно дете щастливо. Много пъти, когато се бе отбивала в болницата, тя го бе виждала в действие. Той бе хирург педиатър и знаеше как да се държи със своите невръстни пациенти. Бе улегнал и уравновесен, не бе лекомислен или егоист като някои от мъжете, които се въртяха около нея. Изобщо не й бе трудно да си го представи като любящ баща, отзивчив към потребностите на своите деца. До такава степен, че неведнъж й бе идвало наум да спре, без да му казва, с противозачатъчните, за да представи нещата като „инцидент“ и да го постави пред свършен факт, ала се боеше, че ако постъпеше по този начин, можеше да съсипе безграничното доверие, което се бе установило между тях.

Какъв бе тогава проблемът?

Тя знаеше много неща за него: неговата решителност, неговия алтруизъм, неговата интелигентност, неговия аромат, вкуса на кожата му, очертанията на гръбначния му стълб, трапчинката на бузата, когато се усмихваше…