Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Мат се опита да му повлияе успокояващо:

— Ако искаш да чуеш моя съвет, забрави тази история и вдигни малко крака от педала.

— Не можеш да си представиш колко поразителен и смущаващ беше този кошмар и същевременно колко реално изглеждаше всичко. Беше толкова… толкова странно да се видиш отново на тридесет години.

— Наистина ли смяташ, че точно тези хапчета са предизвикали всичко това?

— Че какво друго?

— Може да си изял нещо не съвсем прясно — предположи Мат. — Ако ме питаш, прекалено често се вреш в тези китайски дупки…

— Престани да бръщолевиш…

— Говоря съвсем сериозно. Никога повече недей да стъпваш в коптора на тоя мошеник Джоу: неговата патица по пекински всъщност е някое нещастно куче, сигурен съм…

Останалата част от обеда премина в шеги и добро настроение. Мат притежаваше скъпоценния дар да разпространява бодрост и веселие около себе си. Когато бе заедно с него, Елиът забравяше всички мрачни мисли, всички тежки грижи, всички отговорности. Разговорът бе възприел закачлив тон и се водеше на далеч по-повърхностни теми.

— Видя ли момичето на бара? — попита Мат, лапвайки хапка фламбиран банан. — Гледа към мен, нали?

Елиът се обърна към бара в дъното на залата: една красива русалка с бедра до сливиците и очи на кошута лениво смучеше своето сухо мартини.

— Това е момиче на повикване, старче, не виждаш ли?

Мат поклати глава.

— Безкрайно си далеч от истината.

— Искаш ли да се хванем на бас?

— Говориш така, защото се е вторачила в мен , а не в теб.

— Колко години й даваш?

— Двадесет и пет.

— А ти на колко години си?

— На шестдесет — призна си Мат.

— Ето защо това е момиче на повикване…

Мат се съвземаше няколко секунди от удара, след което бурно се възпротиви:

— Никога не съм бил в по-добра форма!

— Човек остарява, приятелче, ако все още не си разбрал. Такъв е животът и мисля, че и ти би трябвало лека-полека да се примириш с този ход на нещата.

Мат оцени тези очевидни заключения с гримаса на досада и недоволство.

— Добре, аз те оставям — обяви Елиът, надигайки се от масата. — Отивам да спася някой друг живот. А ти? Каква е програмата ти за днешния следобед?

Мат хвърли поглед към бара, за да установи с прискърбие, че русалката оживено разговаря с млад клиент на заведението. Само допреди няколко години той би бил способен да скочи и да изтръгне красавицата от лапите на този звяр, но сега се чувстваше гроги — като боксьор, решил да приеме един бой в повече.

— Колата ми е на паркинга — извика той, догонвайки Елиът. — Ще те придружа до болницата. Какъвто съм старец, може пък да имам нужда от едно малко прегледче…

Сан Франциско, 1976 год.

Елиът е на 30 години

— Не сме ли добре тук? — попита Мат, излягайки се върху пясъка и посочвайки с ръка към огромния, заобиколен от хълмове залив, който се простираше пред очите им.

През тези години двамата приятели все още не се бяха обуржоазили. Не можеше и дума да става да си губят времето в обеди по ресторанти. Настъпеше ли пладне, те предпочитаха да се срещнат на плажа, за да изгълтат на крак по някой хотдог, преди да се върнат на работа.

Беше прекрасен ден, окъпан в ярка светлина. В далечината, обгърнат в лека мъгла, Голдън Гейт като че ли плаваше върху килим от млечни облаци.

— Прав си, старче, тук сме малко по-добре, отколкото в затвора! — потвърди Елиът, захапвайки стръвно своя сандвич.

— Днес имам да ти известя една велика новина — заяви Мат с тайнствен вид.

— Така ли? Казвай да чуем.

— Имай малко търпение, драги, изненадата ще я получиш за десерт…

Около тях, дошла да се възползва от последните мигове на циганското лято, се вихреше група младежи, облечени по последния писък на модата: клош панталони, тънки лъскави пуловерчета и бакенбарди при мъжете; дълги шарени туники, велурени сака и всевъзможни джунджурии по косите при жените.

Мат пусна своя транзистор и попадна на тазгодишния хит: очарователната мелодия на Хотел Калифорния в изпълнение на „Игълс“.

Подсвирквайки си припева на песента, той обиколи плажа с поглед.

— Видя ли момичето отдясно? Гледа насам, нали?

Елиът се обърна дискретно: изтегната върху голяма плажна кърпа, една красива млада жена, изящна като нимфа, гризеше безгрижно своя италиански сладолед. Тя кръстоса стигащите до сливиците си бедра и хвърли един белтък към двамата приятели.