Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Тя беше мъртва от тридесет години.

Елиът излезе на тротоара и бе посрещнат от слънцето, вълните и вятъра. Спря се за миг, за да изпита наслада от раждащия се ден, след което отвори вратата на малък гараж. Там се пъхна в старата оранжева Костенурка 1 1 Название на първите модели „Фолксваген“. , последна останка от отдавна отминалата епоха на хипитата. Със смъкнат гюрук колата предпазливо се вля в движението по булеварда, за да се изкачи по „Филмор стрийт“ към викторианските сгради на „Пасифик Хай“ 2 2 Елитен квартал в Сан Франциско, отличаващ се с архитектурата си в стил ретро и прекрасната гледка към залива и моста „Голдън Гейт“. . Досущ като във филмите, улиците на Сан Франциско, стръмни и полегати, образуваха забавни „руски хълмчета“ 3 3 Руски хълмчета — зимен атракцион, представляващ поредица от изкуствено изградени стръмни спускания и нагорнища, започващи от кула, на която хората се изкачвали по стълби. На височина достигали до 20–25 м (7–8 етажен блок), на ширина — до 30 м, а наклонът им — до 50%. Появили се за пръв път през XVI в. в Русия. . Но Елиът вече бе преминал възрастта, когато ускоряваше колата така, че да подскочи във въздуха при преминаването на билото им. Достигнал до „Калифорния стрийт“, той зави наляво и пресече пътя на едно трамвайче, което превозваше първите подранили туристи към Китайския квартал. Преди да достигне до тази част на града, той влезе в подземен паркинг между два блока зад Грейс Катедрал и малко след това вече бе пред входа на Медицински център „Ленъкс“, където, работеше повече от тридесет години.

В качеството си на завеждащ отделението по детска хирургия Елиът беше смятан за един от първожреците на болницата. На този пост обаче бе издигнат наскоро, с голямо закъснение спрямо забележителните му постижения. През своята кариера той се бе посветил изцяло на пациентите, опитвайки се — нещо рядко при хирурзите — да не се ограничава с чисто техническата страна на лечението, а да държи сметка и за емоционалната й съставка. Почестите и наградите изобщо не го впечатляваха, да не говорим, че никога не се бе опитвал да си изгради мрежа от връзки чрез неделни турнирчета по голф или разходки край бреговете на Тахо 4 4 Езеро между Калифорния и Невада с луксозни вили и курортни селища. . И все пак, когато се налагаше някое от децата на неговите колеги да бъде оперирано, в повечето случаи те се обръщаха именно към него — знак, който означаваше твърде много в този занаят.

— Можеш ли да ми анализираш ето това?

Елиът подаде на Самюъл Белоу, завеждащия болничната лаборатория, малко найлоново пликче, в което бе пресипал дребните частици вещество, полепнали по дъното на флакончето със златистите хапчета.

— Какво е това?

— Очаквам ти да ми кажеш…

Сетне мина като порив на вятъра през кафенето, изгълта на големи глътки първата си доза кофеин, преди да се качи в хирургическия блок, където се преоблече и присъедини към малкия си екип, състоящ се от анестезиолог, медицинска сестра и интернистка от Индия, която бе на стаж при него. Пациентът бе крехко седеммесечно бебе на име Джак, страдащо от цианогенна кардиопатия. Тази сърдечна малформация, която възпрепятстваше правилното снабдяване с кислород на кръвта, придаваше мъртвешко излъчване на неговото личице, вдървяваше пръстчетата и оцветяваше устните му в синьо.

Докато се подготвяше да разреже гръдния кош на кърмачето, Елиът не можа да сдържи тръпката безпокойство, наподобяваща сценичната треска на артистите преди излизането им пред публика. В откритите сърдечни операции наистина имаше нещо чудодейно. Колко такива бе извършил? Несъмнено стотици, дори хиляди. Преди пет години един телевизионен екип бе направил за него репортаж, в който цветисто бе възхвалил „златните му пръсти“, способни да зашият кръвоносни съдове, тънки като карфица, с помощта на невидими за невъоръженото око конци. Ала всеки път беше все същото напрежение, все същият страх да не би да допусне фатална грешка.

Операцията продължи повече от четири часа, през които функциите на сърцето и белите дробове бяха деактивирани и поети от специална машина. Превърнал се, така да се каже, в сърдечен водопроводчик, Елиът запуши дупката между двата вентрикула и отвори един от белодробните пътища, за да избегне преминаването на венозната кръв към аортата. Това бе изключително прецизна работа, изискваща голяма опитност и пълна концентрация. Ръцете му не потрепваха и на милиметър, но част от съзнанието му бе другаде — надвесено над собствената му болест, от която му бе непосилно да се абстрахира, заето със странното съновидение от предходната нощ. Осъзнавайки изведнъж своята разсеяност, той се почувства така, сякаш са го хванали на местопрестъплението, и се съсредоточи изцяло върху така отговорната си задача.