Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Здесь есть возможность читать онлайн «Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2009, ISBN: 2009, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ще бъдеш ли тук?: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ще бъдеш ли тук?»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Един-единствен жест понякога е достатъчен, за да промени всичко.
Сан Франциско. Елиът, известен хирург, така и не е намерил утеха за смъртта на Илена — жената, която е обичал до полуда и която е починала преди тридесет години.
Един ден по невероятно стечение на обстоятелствата, той получава възможността да се върне назад и среща… себе си. Среща младия мъж, какъвто е бил тогава. Върнал се е в решителен момент, когато един-единствен жест може да спаси Илена.
И да промени неумолимата съдба, която е предопределила нейната участ завинаги.
Но да донесе много страдания на себе си и на своите най-близки хора.
Какво обаче е позволено да променя? Кои грешки би трябвало да избегне? Коя болка, кои угризения, кои съжаления да заличи?
Наистина ли е възможно да придаде нов смисъл на своето съществуване? Или може би ще направи нови, още по-фатални грешки?

Ще бъдеш ли тук? — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ще бъдеш ли тук?», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато се озовава в горния му край, той се обръща, за да й махне за последен път с ръка.

Ярко септемврийско слънце залива с лъчите си залата за заминаване.

Елиът вдига ръка.

Но Илена вече е изчезнала.

* * *

Нощта вече бе паднала, когато самолетът кацна в Сан Франциско. Полетът бе продължил шест часа и в Калифорния вече минаваше девет.

Елиът се канеше да излезе от терминала и да хване някое такси, когато внезапно промени решението си. Там е работата, че умираше от глад. Объркан от думите на Илена, той не се бе докоснал до храната, поднесена в самолета, а знаеше, че хладилникът у дома е празен. На втория етаж бе забелязал рекламните светлини на закусвалнята Голдън Гейт , в която вече бе идвал с Мат, най-добрия си приятел, който го придружаваше понякога в пътуванията му до Източното крайбрежие.

Седна на бара и си поръча салата, две печени хлебчета и чаша шардоне. Уморен, с нарушен от дългия полет дневен ритъм, той си разтърка очите, след което купи няколко жетона за телефон и се упъти към кабинката в дъното на залата. Набра номера на Илена, но отговор така и не получи. Поради разликата в часовите пояси във Флорида вече минаваше полунощ. Илена сигурно вече се беше прибрала, но очевидно не държеше особено да разговаря с него.

Подобно нещо можеше да се предвиди…

И все пак Елиът не съжаляваше за начина, по който бе отвърнал на това толкова важно желание на Илена. Истината бе, че той не искаше да има дете.

И толкова.

Тук нямаше проблем или колебание в чувствата: той обожаваше Илена и, така да се каже, имаше любов в излишък. Но любовта не беше достатъчна. Защото в средата на седемдесетте години на този прословут XX век човечеството като че ли не вървеше в правилната посока и — за да бъде съвсем откровен — той не държеше да се нагърби с тежката отговорност да доведе на бял свят едно ново създание.

Доводи, които Илена изобщо не желаеше да слуша.

Елиът с неохота се върна на бара, довърши вечерята и си поръча кафе. Беше нервен и без дори да забелязва, стискаше пръстите си, карайки ставите да пукат. В джоба на сакото си напипа пакета с цигари, който със своите размери отдавна издаваше своето присъствие, и не устоя на изкушението да запали една.

Знаеше, че трябва да спре с пушенето. В неговите среди все повече се говореше за вредите от тютюна. От петнадесетина години епидемиологичните изследвания показваха, че никотинът предизвиква зависимост и пристрастяване, а в качеството си на хирург Елиът знаеше отлично, че при пушачите рисковете от рак на белите дробове, както и податливостта към сърдечно-съдови заболявания бяха доста по-високи. Ала по подобие на повечето лекари, и той далеч повече се грижеше за здравето на другите, отколкото за собственото си здраве. Трябва също така да се подчертае, че живееше в епоха, когато пушенето в ресторантите или самолетите бе нещо съвсем нормално. Епоха, когато цигарата все още бе синоним на изисканост, на културна и социална освободеност.

Скоро ще спра да пуша — помисли си той, изпускайки колелца дим, — но не и тази вечер… Чувстваше се прекалено потиснат за подобно усилие.

Разсеян и отнесен, Елиът се загледа с блуждаещ поглед през голямата витрина и именно тогава го видя за пръв път: мъж в светлосиня пижама — крайно неподходящо облекло за този час и това място, — който го наблюдаваше от другата страна на стъклото. Наложи се да присвие очи, за да го разгледа по-добре. Човекът гонеше шестдесетте, имаше все още спортен вид и къса, леко побеляла брадичка, която го правеше да прилича на един позастаряващ Шон Конъри. Елиът разтърка клепачите си. Какво правеше този тип с голи крака и пижама в толкова късен час насред аерогарата?

Младият лекар не би трябвало да се притеснява особено от всичко това, но някаква непозната сила го накара да стане от стола си и да излезе от заведението. Човекът изглеждаше съвършено неориентиран, сякаш бе пристигнал от нищото. Колкото повече Елиът се приближаваше към него, толкова повече чувстваше как го завладява нарастващото чувство на дискомфорт, което не смееше да признае дори пред самия себе си. Кой беше този човек? Може би пациент, избягал от някоя болница или дом за душевноболни… В такъв случай, в качеството си на лекар, не беше ли негов дълг да му помогне?

Когато се озова на не повече от три метра от него, Елиът най-сетне разбра какво го бе смутило толкова много: този човек много му напомняше за неговия баща, починал преди пет години от рак на панкреаса.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ще бъдеш ли тук?»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ще бъдеш ли тук?» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Гийом Мюссо - Квартира в Париже
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Скидамаринк
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Здесь и сейчас
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Ты будешь там?
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Завтра [litres]
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Момичето и нощта
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Повикът на ангела
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - И след това…
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Защото те обичам
Гийом Мюссо
Гийом Мюссо - Жизнь как роман
Гийом Мюссо
Отзывы о книге «Ще бъдеш ли тук?»

Обсуждение, отзывы о книге «Ще бъдеш ли тук?» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x