Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Когато операцията бе приключена, лекарят излезе да поседне на верандата, покрита с мушама и суха вършина. Процедурата се бе оказала доста продължителна. Той не бе спал повече от две денонощия и усети как умората изведнъж го обзема. Запали цигара и се огледа около себе си. Дъждът се бе успокоил. През една пролука в облаците бликаше сноп ослепителна светлина, в който се открояваха червеното и оранжевото.

Не съжаляваше, че бе останал. Всяка година прекарваше по няколко седмици в Африка или Азия като сътрудник на Червения кръст. Тези хуманитарни мисии никога не го оставяха безразличен, дори се бяха превърнали в нещо като наркотик, в средство да избяга от добре смазания и подреден живот на началник-отделение в една калифорнийска болница.

В мига, в който смачкваше угарката си, усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се и разпозна възрастния мъж, който държеше детето на ръце при заминаването на хеликоптера. Човекът бе нещо като старейшина на селцето. Традиционната дреха, в която бе облечен, покриваше силно прегърбеното му тяло, а лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки. Той поздрави лекаря, като поднесе събраните си длани към брадичката, държейки същевременно главата си изправена и гледайки го право в очите. После с движение на ръката покани чужденеца да го последва в своето жилище. Там му предложи чаша оризов алкохол и след известно мълчание отрони първите си думи:

— Той се казва Лу-Нан.

Лекарят се досети, че ставаше дума за името на детето, и се задоволи да кимне с глава.

— Благодаря, че му върнахте лицето — добави старият камбоджанец.

Хирургът прие с подобаваща скромност тези благодарности и почти притеснен, извърна погледа си. През прозорчето без стъкло можеше да различи тропическата гора, гъста и зелена, която се разстилаше съвсем наблизо. Изпитваше странно усещане от това, че само на няколко километра, малко по-нависоко в планините на Ратанакири, все още обитаваха тигри, змии и слонове…

Отнесен в своите размисли, той едва долови смисъла в думите, произнесени от стареца, който го бе попитал:

— Ако знаехте, че има възможност някое от всички Ваши желания да бъде изпълнено, кое бихте си избрали?

— Моля?

— Кое е Вашето най-голямо желание на този свят, докторе?

Лекарят се замисли най-напред за някакъв духовит отговор, но, победен от умората и обзет от неочакван прилив на емоции, промълви:

— Бих искал да видя отново една жена.

— Една жена?

— Да, единствената… единствената, която е била важна за мен.

И там, в това затънтено местенце, далеч от очите на Запада, някаква особена тръпка, тържествена и вълнуваща, премина между двамата мъже.

— Тази жена, Вие знаете ли къде се намира сега? — попита го старият кхмер, изненадан от простотата на подобно желание.

— Тя е мъртва отпреди тридесет години.

Азиатецът леко сбърчи вежди и потъна в дълбок размисъл. После, след кратко мълчание, той се изправи с достойнство и се запъти към дъното на стаята, където, върху сковани с подръчни средства етажерки, бе струпана част от неговите богатства: изсушени морски кончета, корени от женшен, сплетени една около друга отровни змии във формалин…

Възрастният мъж се порови малко в тази натурия, докато намери това, което търсеше.

Когато се върна при лекаря, той му подаде миниатюрно стъклено флаконче.

В него имаше десет малки златисти хапчета…

Летището на Маями

Септември 1976 год.

Елиът е на 30 години

Неделен септемврийски следобед е. Отгоре блести небето на Флорида…

Зад волана на един „Форд Тъндърбърд“ с вдигнат гюрук е седнала млада жена. С развети от вятъра коси, тя кара с доста висока скорост, изпреварвайки почти всички изпречили й се коли, преди да навлезе в платното, водещо към терминала на летището, и да спре за кратко пред залата за заминаване. Точно толкова, колкото е необходимо да остави мъжа, настанил се на предната седалка до нея. Той взема своя сак от багажника и се навежда към прозореца, за да дари целувка на своята шофьорка. Хлопване на вратата и ето, че вече е навлязъл в сградата от стъкло и метал.

Той е Елиът Купър. Отличава се с привлекателна физика и елегантна походка. Лекар е в Сан Франциско, но коженото яке и немирните коси му придават вид на хлапак.

Мъжът се упътва по навик към гишето за регистриране, за да си вземе бордната карта: Маями — Сан Франциско.