Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Елиът е на 30 години

Елиът излезе от тоалетните бесен и накипял.

Какво бе направил, за да заслужи подобна участ?

Откакто бе напуснал Илена, в съзнанието му изникваше една и съща картина: начинът, по който тя го бе погледнала, когато бе заявил, че не я обича вече. Почувствал бе колосалната й покруса и въпреки това се бе ожесточил дотам, че да продължи да я унижава.

Разбира се, бе направил всичко това заради нея , за да й спаси живота, само че тя никога нищо нямаше да узнае! И през цялата останала част от живота си неизменно щеше да го презира…

Впрочем същото, което и той изпитваше в този момент: презираше се до такава степен, че изобщо не искаше да бъде самият той.

Мрачен и потиснат, Елиът се настани на бара и поръча чаша оризов алкохол, която изгълта на един дъх. Би искал тутакси да умре. Запали цигара, поръча втора чаша, после — трета.

Обикновено не пиеше повече от чаша по един или друг повод и най-вече за да достави удоволствие на Мат, който бе изтънчен познавач на вината. Като син на алкохолик Елиът бе видял отблизо опустошенията на алкохола и в съзнанието му той винаги се асоциираше с побоищата, които бе претърпял от своя баща, когато последният губеше контрол над себе си.

Но днес той търсеше точно това: да изгуби контрол, да унищожи своята личност, да се превърне в някой друг. Когато поиска поредната чаша, китайският барман за миг се поколеба дали да му сервира, разбирайки отлично, че този клиент не бе в нормално състояние.

— Я ми дай това! — изкрещя Елиът, изтръгвайки бутилката от ръцете му и подхвърляйки банкнота от десет долара върху бара.

Сетне излезе на улицата, притискайки бутилката към гърдите си. Стигна до колата си, седна зад волана и отпи няколко големи глътки.

— Гледай, татко, аз съм като теб! — изрева той, преди да тръгне. — Аз съм като теб, татко!

И това бе само началото.

Да намериш дрога в Сан Франциско не представляваше никаква трудност. Тъй като неведнъж бе приемал наркомани в болницата или в Свободна клиника , Елиът в крайна сметка се бе запознал с техните навици и с местата, които те посещаваха.

Ето защо пое към „Тендърлойн“ — квартал, който трудно би могъл да бъде препоръчан за каквото и да било, но в който лесно щеше да си набави каквото търсеше. В продължение на десет минути кръстосваше улиците на този зловещ район, истинска човешка клоака, преди да забележи един разпространител, когото познаваше: негър от Ямайка, който казваше, че се нарича Ямда.

Елиът вече бе подал две жалби срещу него, защото често имаше нахалството да продава своята стока направо на територията на Свободна клиника , търгувайки с болните в процес на дезинтоксикация. На няколко пъти двамата бяха влизали в ожесточени разпри, а последния път дори бяха стигнали до бой.

Наистина Елиът би могъл да си намери друг дилър — такива съвсем не липсваха в това прекрасно кътче, — но когато човек е решил да падне възможно най-ниско, унижението също се превръща в част от играта.

Като го забеляза, Ямда придоби най-напред разтревожен вид, ала не след дълго разбра, че Елиът е дошъл в качеството на клиент.

— Какво, докторе, търсим голямата тръпка, а? — произнесе той, придружавайки думите си с ехидно хихикане.

— Какво можеш да ми предложиш?

— Колко кинти имате?

Елиът отвори портфейла си: в него имаше седемдесет долара — достатъчно, за да си плати голямо количество от която и да било гадост.

— Изберете своята отрова — предложи Ямда с тържество в гласа: хашиш, метедрин, ЛСД, хероин…

В периоди на умиротворение човек винаги си мисли, че ги е победил.

Представя си, че с течение на времето е успял да им стъпи на шията.

Че ги е отдалечил за добро.

Завинаги и за вечни времена.

Но това рядко е така.

В повечето случаи нашите Демони са винаги край нас, сгушени някъде в сянка.

Дебнейки неуморимо мига, в който ще свалим гарда.

И когато любовта си отива…

С пристигането си у дома, Елиът изтича по стълбите и се устреми към банята. Доволен, че вижда отново своя господар, малкият лабрадор изтича, за да изрази своята радост, но…

— Разкарай се! — изкрещя лекарят, замахвайки с крак по посока на кученцето, но успявайки под влиянието на алкохола само леко да го засегне.

Нехранимайко нададе остър писък и въпреки враждебното отношение направи повторен опит да се приближи, последвайки Елиът в банята. Това обаче не бе в негова полза, защото последният го хвана за кожата на врата и най-безцеремонно го изхвърли по стълбите.