Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

След необичайно мързелива сутрин Сан Франциско постепенно започва да се събужда. В този град, който почти винаги е в движение, улиците са почти пусти и повечето магазини са затворени.

В много домове настъпва празничен ден: децата вече са станали и бързат да отворят своите подаръци, дочуват се песни и музика, летят радостни викове. На други места, точно обратното, е дошъл един труден ден — ден, в който самотата тежи далеч повече от обичайното. Край площад „Юнион“ скитниците се изтягат на общинските пейки. В болница „Ленъкс“ след мъчителна бурна нощ двадесетгодишно момиче е починало от ужасните си изгаряния. Някъде в квартал „Марина“ влюбена двойка току-що се е разделила…

Едно такси се приближава до къщата от стъкло, отнасяйки Илена към летището.

На свой ред Елиът напуска квартала. Сломен от мъка и срам, той кара през града, едва не причинявайки на няколко пъти катастрофи с други коли по улиците. В китайския квартал магазините са отворени. Елиът паркира, влиза в първото кафене, което намира по пътя си, и направо нахълтва в тоалетните.

Докато повръща цялото съдържание на стомаха си над тоалетната чиния, изведнъж усеща нечие присъствие зад себе си. Присъствие, което вече се е научил да разпознава и да посреща с боязън…

Обръща се с рязко движение, за да нанесе на своя двойник мощен удар, който го изхвърля върху покритата с плочки стена.

— Всичко това е само заради Вас!!!

Зашеметен от удара, възрастният лекар се свлича до стената. Надига се мъчително, съвзема се малко по малко от удара, докато Елиът продължава да му крещи в лицето:

— Вие сте виновен да си тръгне! Заради Вас я изгубих завинаги!

Дълбоко засегнат, по-възрастният от двамата се втурва срещу по-младия, хваща го за врата и забива коляното си в слабините му.

После двамата мъже стоят един до друг, възстановявайки се от понесените удари в атмосфера на униние и горчивина.

Елиът пръв нарушава тишината, изхлипвайки:

— Тя беше целият ми живот…

— Знам много добре… Затова и я спаси.

Двойникът слага ръка на рамото му и в опит да го утеши, отбелязва:

— Без теб тя щеше да е мъртва.

Елиът вдига глава и поглежда това друго свое „аз“, което стои насреща му. Странно: той изобщо не успява да го разглежда другояче, освен като отделна личност. В сравнение с този мъж, в чието лице все не успява да разпознае себе си, той все още не е преживял и половината му живот. Другият има тридесет години преднина: тридесет години опит, тридесет години срещи и запознанства…

А може би и тридесет години угризения и тъга?

Той вече усеща, че неговият пътешественик във времето се кани да го напусне. Разпознава характерните му потрепервания и бликащата от носа му кръв.

Наистина възрастният лекар грабва книжна салфетка, за да спре кръвотечението. Този път наистина би искал да остане по-задълго, защото знае, че на по-младото му „аз“ предстоят много трудни години. Съжалява, че не е могъл да намери подходящите думи, за да му помогне, ала в същото време му е пределно ясно, че словото е твърде немощен съюзник пред лицето на страданието и враждебността.

Най-много му е мъчно, че всяка от срещите им се бе изродила в пререкание и неразбирателство, сякаш ставаше дума за отношения баща-син, които все още не бяха надхвърлили стадия на упорито и систематично противоборство.

И все пак отказва да си тръгне, без да му е дал нещо повече от ритник с коляно в топките. Убеден, че това е последният път, когато вижда себе си на млади години, и развълнуван от спомена за безпределната тъга, която бе негова спътница през онзи далечен период от живота му, той се опитва да каже няколко утешителни думи:

— Ти поне ще живееш, знаейки, че Илена е жива някъде по света. А аз живях с нейната смърт, която тежеше на съвестта ми. Вярвай ми, между двете неща има огромна разлика…

— Я ми се пръждосай от главата…

… е единственото изречение, което получава в отговор.

Няма съмнение, не е лесна работа да общуваш със самия себе си! — мисли си той в мига, в който бива засмукан в меандрите на времето.

Последната картина, която мозъкът му запечатва, е образът на неговия двойник, показващ среден пръст в неговата посока.

Сан Франциско, 1976 год.