Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Илена се измъкна, но косатката бе по-силна. Всеки път, когато младата жена се опитваше да излезе на повърхността, животното й преграждаше пътя и я задържаше под водата, без да й дава никаква възможност да си поеме дъх.

Илена бе забележителна плувкиня, способна да остане много минути в апнея.

Но човек не може да се бори дълго време срещу животно, дълго шест метра и тежащо четири тона…

И все пак в един миг, когато тя вече почти се бе отчаяла, Илена успя да излезе на повърхността и да възобнови дишането си. В отчаян порив тя заплува към ръба на басейна. И почти го бе достигнала, когато…

Тя се обърна назад.

За миг, по-кратък и от секунда, успя да забележи огромния опашен плавник на косатката да се стоварва отгоре й с феноменална скорост.

Ударът бе страшен и последвалата болка — толкова силна, че тя почти изгуби съзнание. Потъна, без да се бори, оставяйки се да бъде завлечена към дъното. В един сюблимен миг на просветление, когато дробовете й се изпълваха със солена вода, младата жена се запита защо Анушка, за която години наред бе полагала толкова много грижи, бе постъпила така жестоко с нея. Несъмнено на този въпрос едва ли съществуваше отговор. Несъмнено с течение на времето животът в един басейн може да накара всяко същество да полудее…

Последната й мисъл бе за мъжа, когото обичаше. Винаги бе живяла с убеждението, че двамата ще остареят заедно, а ето че тя си отиваше първа, без да е навършила дори тридесет години.

Но човек не избира своята съдба. Животът бе решил вместо нея. Всъщност нима винаги не става точно така?

Обзета от паника и ужас, заобиколена от тъмнина, тя се почувства грабната и понесена от смъртоносно течение. Докато се насочваше окончателно към отвъдното, тя само изпита съжаление, че се бяха разделили с разправия и че последният образ, който Елиът ще запази от нея, ще бъде опетнен от тягост и горчивина.

Вятърът разнасяше своя леден дъх върху покрива на болницата.

Сякаш събуждайки се от кошмарен сън, Елиът отвори очи, докато неговият двойник привършваше ужасяващия си разказ.

Двамата мъже останаха, без да проронят нито дума, единият — потресен от чутото, другият — все още под емоцията на собствените си думи.

После Елиът тръсна глава и отвори уста, ала застина в колебание. Изпреварвайки неговите съмнения, възрастният лекар извади от джоба си пожълтяло парче хартия.

— Ако не ми вярваш… — започна той.

Елиът почти изтръгна хартията от ръцете му. Бе стара дописка, изрязана от Маями Хералд .

Въпреки пожълтелия си вид вестникът носеше датата на утрешния ден: 25 декември 1976 год.!

С треперещи ръце Елиът прочете набързо текста, илюстриран с голяма снимка на Илена.

Страшен инцидент през последната нощ в аквапарка „Океански свят“ в Орландо, където представителка на породата косатки убийци по необясними причини се нахвърлила върху своята укротителка.

На животното били достатъчни само няколко минути, за да нападне и удави жената, която впрочем само се опитвала да му се притече на помощ: Илена Крус, ветеринарната лекарка на морския парк. Макар точните обстоятелства на трагичния инцидент да остават все още неизяснени, по всичко изглежда, че младата укротителка не е спазила всички процедури за безопасност. В очакване да доведе докрай разследването по случая, управата на делфинариума отказа всякакви предварителни коментари.

Когато вдигна очи от вестника, той само видя как възрастният лекар се отдалечава в мъглата.

— Сега ти си на ход! — извика му неговият двойник, след което отвори металната врата и изчезна зад нея.

Сякаш изоставен сам на себе си, Елиът остана още няколко секунди на покрива, объркан, скован от студа, неверието и нерешителността. После обаче престана да си задава въпроси: нямаше време за колебания, настъпил бе часът за действия.

На свой ред и той напусна терасата и се втурна по стълбището, за да спре пред телефонните кабини.

Много важно какво щеше да се случи утре!

Много важно каква бе цената, която щеше да заплати!

Той трябваше да спаси жената, която обичаше.

И нищо друго нямаше абсолютно никакво значение.

Втурна се със скоростта на снаряд в приемната зала, разблъска неколцина свои колеги, додето най-сетне се докопа до един от телефоните, сне слушалката и трескаво занабира номера на Илена.