Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Здравей, Анушка. И на теб май не ти върви напоследък, милинка!

От няколко дни най-възрастната косатка в „Океански свят“ бе изпаднала в тежка депресия, отказвайки да се храни и да участва в представленията. Гръбната й перка бе увиснала, а кротостта й бе отстъпила място на необичайна агресивност както към хората, които се грижеха за нея, така и към животните, с които споделяше басейна. Причината за подобно поведение бе очевидна: нейната дъщеря, едва осемгодишната Ерика, и бе безцеремонно отнета и откарана в Европа, за да вземе участие в научна програма за възпроизводството на китообразните. Едно пътуване в самолет, продължаващо повече от двадесет часа, в желязна клетка, без дори присъствието на специалист, който да я успокоява!

Истинска лудост…

Докъдето й стигаха силите, Илена бе сторила всичко, за да се противопостави на това решение. Изтъквала бе най-вече травматизиращите последствия от подобно откъсване на животното от неговата общност, обяснявала бе, че членовете на стадата косатки, които живеят и се придвижват заедно, не се разделят никога в естествената си природна среда. Но напразно. Загрижено преди всичко за финансите, ръководството не се бе вслушало в нейните препоръки. Имаше и още нещо. Водните паркове се стремяха да изпреварят възможна бъдеща забрана за улов на китообразни и затварянето им в изкуствена среда, опитвайки се да развиват условията за възпроизвеждане на вече пленените екземпляри.

— Хайде, миличка!

Илена се бе навела над водата, за да привлече косатката към ръба на басейна, но Анушка не отговори на нейните призиви. Тя кръжеше бясно в средата на съоръжението, надавайки жални звуци и тревожно свистене.

Илена се боеше от рязък спад на имунната й защита: противно на видимостта тези мастодонти бяха много раними, силно зависими от нападенията на всевъзможни микроби. Бъбречните и белодробните им инфекции бяха нещо съвсем обичайно. Джоаким, господстващият в басейна мъжкар, имаше горчив опит в това отношение, тъй като преди около шест месеца едва се бе оправил от тежък сепсис. Такава понякога е съдбата на гигантите: да бъдат побеждавани от възможно най-малките организми.

Все по-често Илена чувстваше вътрешен дискомфорт, когато ставаше въпрос за живота на китообразните в подобни съоръжения. Пленници между четири стени, шляпащи в морска вода, пълна с всевъзможни химикали, хранени с витамини и антибиотици, делфините и косатките от аквапарковете съвсем не водеха идеалния за тях живот, за какъвто ръководствата им искаха да го представят на посетителите. Що се отнася до представленията, те наистина бяха впечатляващи, но не бяха ли и те по своята същност подигравка спрямо този животински вид, чиито когнитивни възможности не бяха чак толкова далеч от тези на човешките същества?

Изведнъж без видима причина Анушка започна да се носи с огромна скорост, нанасяйки страховити удари с глава по металната преграда на басейна.

— Не прави това! — извика й Илена и побърза да грабне един дълъг прът, с който се помъчи да отклони животното.

Вече бе виждала косатки със самоубийствени наклонности и й бе ясно, че Анушка се стреми да си нанесе тежки рани. Разтревожена, тя й хвърли няколко риби, за да осуети зловещите й намерения.

— Полека! Полека, хубавице!

Постепенно движенията на животното загубиха своята мощ и изглеждаше, като че ли Анушка е възвърнала своето спокойствие.

— Много добре, Ануш! — похвали я Илена, видимо успокоена и тя.

… додето не забеляза дългата ивица кръв, обагряща повърхността на водата.

— О, не!

Нанасяйки си тези тежки удари, косатката силно се бе наранила.

Младата ветеринарна лекарка се наведе над водата. На пръв поглед раната бе някъде около челюстта на животното.

Илена би трябвало да спази златното правило на укротителите: никога да не извършва никакви действия спрямо косатка, когато последната е агресивна, и да я придружава във водата само когато е абсолютно сигурно, че тя е настроена дружелюбно и ще съдейства на човека.

Би трябвало да задейства алармения сигнал.

Би трябвало да предупреди своите колеги.

Би трябвало…

Но намирайки се все още под впечатлението от спречкването с Елиът, Илена бе свалила гарда.

И тя се хвърли в басейна, където Анушка бе възобновила френетичното си рондо.

Когато усети приближаването на Илена, косатката се нахвърли върху нея, отваряйки огромната си паст, сякаш за да я захапе и да я отвлече към дъното.