Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

В небето отново заплашително прогърмяха мощни гръмотевични удари.

Тъй като Елиът не отговаряше нищо, неговият двойник уточни:

— Това е цената, която трябва да платим, задето искаме да променим естествения ход на нещата. Но ти си свободен да откажеш.

Възрастният мъж се изправи и закопча своето палто, сякаш се подготвяше да излезе в проливния дъжд.

Тогава Елиът разбра, че няма друг избор, освен да приеме този договор. За частица от секундата щастливите години, които бе преживял с Илена, преминаха пред очите му. В същия миг осъзна с кристална яснота, че това щастие съвсем скоро ще приключи и че ще трябва да се подготви за поредица от дълги безрадостни години.

Неговият двойник тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато Елиът подскочи и протегна ръка, за да го задържи.

— Приемам! — извика той.

Другият не се обърна, а само отговори:

— Скоро пак ще се върна.

След което затвори вратата зад себе си.

Сан Франциско, 1976 год.

Елиът е на 30 години

Октомври,

ноември,

декември…

Трети месец без новини от бъдещето!

На пръв поглед всичко бе възобновило своя нормален ход. Елиът се грижеше за своите пациенти в болницата; Илена се тревожеше за своите косатки; Мат не бе видял повече Тифани, но работеше като вол за уреждането на всички проблеми около плантацията с лозови насаждения, която бяха купили заедно с Елиът.

Макар че се опитваше да се държи храбро, младият лекар живееше в постоянен смут, тревожейки се при всяко, дори и най-невинното, действие на Илена и дебнейки непрестанно за нова поява на своя двойник.

Но другият не се бе появявал напоследък…

Ето защо имаше дни, през които Елиът започваше да храни надежди, че цялата тази история е била само лош сън. Ами ако тези срещи бяха протекли единствено в неговата глава? В края на краищата подобно нещо не бе невъзможно: поради вездесъщия стрес все повече и повече хора падаха жертви на „прегаряне“, на професионална преумора, която можеше да ги доведе до тежка депресия, та дори до загуба на представа за действителността. Може пък и той да е станал жертва на подобна патология? Може би нещата отново бяха влезли в обичайния си ред и този епизод би трябвало да остане просто един лош спомен?

Толкова би искал да вярва във всичко това…

Зимата бе предявила своите права над Сан Франциско, сковавайки града в тежък студ и навъсена сивота, развеселявана единствено от коледните украси и илюминации.

През тази сутрин на 24 декември Елиът пристигна в болницата, излъчвайки добро настроение. Това бе последното му дежурство преди почивните дни. Илена трябваше да пристигне привечер, а на сутринта двамата щяха да заминат за Хонолулу, за да прекарат една безгрижна седмица под кокосовите палми и блестящото слънце.

Денят все още не бе настъпил, когато една линейка влетя с вой на сирените си в болничния паркинг. В нея се намираше носилка, а върху носилката — жена с много тежки обгаряния.

Всичко бе започнало половин час по-рано, когато пожарникарите бяха повикани, за да изгасят пожар в сграда на „Хейт-Ашбъри“. Това бе стара и порутена постройка, използвана често от наркомани и клошари. В нея някъде около пет часа, в най-лошия миг от тежък хероинен bad trip , млада жена бе изляла върху себе си туба с бензин и бе драснала клечката.

Наричаше се Емили Дънкан. Бе на двадесет години и имаше още само няколко часа живот.

Тъй като отделението за бърза помощ имаше спешна нужда от хирург, Елиът незабавно бе повикан за подкрепление. Когато се наведе, за да прегледа пациентката, той изпита потрес от ужасното състояние на раните.

Уврежданията се простираха върху цялото тяло на младата жена: изгаряния от трета степен, които деформираха краката, гърба, гръдния кош… Почти всички коси бяха изгорени и лицето й не личеше под дълбоките открити рани. Върху бюста и цялата предна част на тялото огромно констриктивно 20 20 Констриктивен — стягащ, свиващ. изгаряне стягаше гръдния й кош, сякаш могъщ звяр го бе захапал в своите челюсти и безмилостно го душеше.