Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Осветявана от зигзагите на мълниите, тя бе разтърсвана от дъжда и поривите на вятъра като кораб в окото на бурята. Докато се изкачваше по централното стълбище, мощна гръмотевица накара всички стъкла на прозорците да иззвънтят. Лекарят потръпна, помисли за секунда да се върне обратно, но после повдигна рамене.

Само това оставаше — да се поддава на страха в толкова решителен момент от живота си!

Качи се на горния етаж и пристъпи по скърцащия паркет до кабинета на писателя. Отвори полека вратата и ето че нещо му скочи в лицето, издавайки грозно съскане.

Котка!

Бе чел някъде, че Хемингуей обожавал тези животни и имал край себе си петдесетина парчета. Опипа лицето си: котката добре бе използвала ноктите си, успявайки мимоходом да му одере бузата.

Очевидно между мен и животните…

Елиът отброи няколко крачки в кабинета, откривайки с удивление личните предмети на великия писател: старата му пишеща машина, която го бе последвала в Испания по време на Гражданската война, керамична пластика, подарена му от Пикасо, колекция от перодръжки, африканска маска със заплашително изражение, десетки изрезки от пресата, многобройни снимки…

В тази стая цареше някаква магическа атмосфера. Добре е да се подчертае, че между ходенето на риболов и запоите татко Хемингуей бе успял да напише в Кий Уест няколко шедьовъра, след които Сбогом на оръжията и Снеговете на Килиманджаро .

Съвсем не е зле — помисли си Елиът и в този миг светлината се върна най-сетне.

Той духна пламъчето на лампата и се приближи до един стар грамофон. С много внимателни движения сложи първата плоча, която му попадна подръка, и няколко секунди по-късно звуци на цигулка и китара се смесиха в стаята: Джанго Райнхард и Стефан Грапели, най-добрият джаз през тридесетте…

Ала изведнъж игличката на грамофона излезе от улея си и лампите запремигваха, преди стаята отново да потъне в тъмнина.

Ама че съм глупак! — укори се Елиът. — Защо ми трябваше да гася лампата?

В кабинета не можеше да се различи почти нищо, освен потоците вода, които се стичаха по прозорците. Младият лекар остана доста време застинал в тъмното с надеждата, че светлината всеки момент ще се върне.

Внезапно той почувства нечие присъствие, последвано от дишане и металически шум.

— Кой е тук? — попита той с не съвсем уверен глас.

Вместо отговор на няколко метра пред него проблясна пламъчето на запалка. Разпозна горящите очи на своя двойник, които го гледаха в нощта.

— Искаш обяснение, момчето ми? Е, добре, идвам да ти го дам…

Старият лекар запали фитила на лампата, след което се настани в един фотьойл с кожена тапицерия и се обърна към Елиът.

— Кажете ми какво ще се случи на Илена! — извика последният с присъщата на младостта му пламенност.

— Седни и престани да крещиш.

Изгарян от нетърпение, Елиът с неохота се съгласи да седне от другата страна на бюрото. Неговият събеседник се порови във вътрешния джоб на сакото си, откъдето извади една снимка.

— Казва се Анджи — обясни му той, подавайки снимката. — На двадесет години е и е човекът, на когото държа най-много от всичко на света.

Елиът разгледа внимателно фотографията на младата жена.

— Майка й…

— Не, майка й не е Илена — прекъсна го старият лекар, досещайки се за въпроса.

— Защо?

— Защото когато дъщеря ми се роди, Илена бе мъртва отпреди десет години.

Елиът пое информацията, без да мигне.

— И защо би трябвало да Ви вярвам?

— Защото нямам никаква причина да те лъжа.

Тогава младият лекар зададе въпроса, който го измъчваше още от сутринта:

— Дори да допуснем, че всичко това е вярно, защо казвате, че аз съм я бил убил?

Мъжът отсреща направи кратка пауза, сякаш за да претегли добре всяка дума, която щеше да каже:

— Ти я уби, защото я обичаш зле.

— Достатъчно се наслушах на подобни глупости! — избухна Елиът, скачайки от мястото си.

— Ти я обичаш, сякаш имате целия живот пред себе си… А това не е начинът, по който трябва да се обича.

За миг Елиът се замисли върху този довод, но бързо го отхвърли. Ала проблемът не бе в това. Сега, в този момент, той трябваше да измъкне от човека насреща колкото се може повече сведения, а не да философства за любовта. Ето защо съсредоточи разговора върху единственото нещо, което наистина го интересуваше:

— Какво би трябвало да се случи, та Илена да умре?

— Ще има произшествие.

— Произшествие? Какъв вид произшествие? И кога?