Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Както и да въртеше проблема, от която и страна да го погледнеше, стигаше до едно и също заключение: спасението на Илена означаваше смъртна присъда за Анджи.

Изключено беше да поеме подобен риск.

Елиът е на 30 години

Слънцето светеше високо в небето, когато поеха по Overseas Highway , прочутата „надморска магистрала“, която продължаваше най-южната точка на Флорида по посока към Куба.

Минавайки оттук, човек оставаше с впечатлението, че се намира на края на света. По протежение на повече от двеста километра се бе разпрострял низ от острови и островчета, къпещи се в тюркоазена вода, напомняща колорита на полинезийските лагуни. Елиът и Илена бяха на седмото небе, съпровождани от пеликаните, които летяха на тяхната височина, и обсебени от усещането, че плават в открито море в купето на своята кола.

Прав като опънат конец, пътят прелиташе над води с кристална чистота, скачайки от остров на остров с помощта на десетки мостове. Бяха свалили гюрука и намерили радиостанция, която излъчваше стари рокпарчета. Движеха се много бързо, опиянени от скоростта и невероятните пейзажи, които възникваха пред погледа им.

С пристигането си в Кий Ларго влязоха в стара рибарска барака, превърната наскоро в ресторант. Заобиколени от корали и мрежи, те се насладиха на прелестните ястия, приготвени от крабове, раковини и скариди.

Малко преди да поемат отново на път, Елиът се спря пред малката пощенска станция на близкия ъгъл:

— Ще се обадя на Мат да му напомня, че трябва да храни кученцето.

— Добре, Хубавецо , докато те чакам, ще отида да купя крем против изгаряне.

Елиът влезе в сградата, украсена с морски карти, с рибарски мрежи и макети на кораби. Бе разсъждавал цялата сутрин и смяташе, че е изобретил нов начин да изпрати послание в бъдещето! На гишето изяви желание да изпрати две телеграми до Сан Франциско.

Първата започваше по следния начин:

Мат,

Благодаря ти за всичко, но отново имам нужда от твоята помощ.

Моля те, не се мъчи да отгатнеш смисъла на това, за което ще те помоля.

Един ден ще ти обясня всичко. В очакване той да настъпи, имай ми пълно доверие.

Сан Франциско, 1976 год.

Елиът е на 30 години

Следобедното слънце, бележещо края на деня, пронизваше тъканта на ленените пердета. С китара в ръка Мат свиреше в чест на Тифани балада, която бе обявил за своя композиция: няколко акорда, „взети назаем“ от Елтън Джон, и думи, които нагаждаше към мелодията, вмъквайки час по час името на своето завоевание, за да изглежда, че песента е „посветена“ именно на нея.

— Тия номера все още ли минават? — попита Тифани, която отлично бе разбрала този вид „творчество“.

Изтегната небрежно върху дивана, тя го гледаше развеселена, отпивайки от поднесената й чаша с коктейл.

Мат остави китарата и, усмихнат до уши, се запъти към нея.

— Е, не е чак толкова новаторско изпълнението, признавам.

Тя отпи глътка алкохол и му отвърна с ослепителна усмивка.

Дори в разкаянието си този гларус разчита най-вече на своя чар — установи тя, ставайки на крака. — И най-лошото е, че всичко това минава.

Тя бе навлязла в онзи житейски период, когато вече бе престанала да очаква каквото и да било от мъжете, ала при все това продължаваше да ги обича.

Мат седна до нея, хипнотизиран от съвършената линия на бедрата и от опустошителното й деколте.

Това момиче не само има тяло на истинска русалка, но макар да си придава вид на очарователна идиотка, не й липсват и умствени качества.

Побърза обаче да прогони последната мисъл, като че ли това интелектуално измерение съдържаше в себе си нещо плашещо. Мат винаги изпитваше известен страх, че би могъл да не се окаже на необходимата висота в това отношение. Не бе следвал висше образование и се чувстваше леко комплексиран от факта, че му липсваше широка обща култура, но пък бе прекалено горд, за да си го признае.

Наведе се към Тифани и я целуна по устните.

Хайде, драги Мат, не разводнявай нещата. Съсредоточи се върху едно-единствено нещо: секса.

Бе се разглобил, за да убеди Тифани да му даде още една възможност. Това не бе никак лесно, но нещата вървяха към своя успешен завършек. Без да бърза, той удължи този прелестен миг, слагайки ръка върху бедрото на младата жена и придвижвайки я леко нагоре към…

— ИМАЛИ НЯКОЙ ТУК?

Мат подскочи като ужилен. Така никога нямаше да стигне до…

— Пощаджията! — извика гласът зад вратата. — Нося две телеграми за Мат Делюка.