Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Каква прилика…

Съвсем спонтанно тя остави сърцето си да говори и му отправи лъчезарна усмивка, пълна с доверие и топлота. За миг времето като че ли престана да тече. Елиът се изгуби в тази усмивка и разбра, че това е споменът, който ще отнесе със себе си.

Ето, получи това, което бе поискал от стария камбоджанец: да види, преди да умре, единствената жена, която някога бе обичал. Желанието му бе осъществено и това би трябвало да го задоволи напълно.

Тогава почувства прилив на кръв, насочващ се към гърлото му, а после особен метален вкус, който изпълва устата му. Изведнъж въздухът започна да не му стига и бе обзет от характерното потреперване, известяващо завръщането му в своята епоха. Без да се бави, той стана от пейката и се отправи към кафенето.

Пристигайки при масата на своя двойник, той имаше на разположение съвсем малко време, колкото да го предупреди:

— Този път си отивам за добро, Елиът. Забрави всичко, което съм ти казал и което си видял. Продължавай да живееш своя живот, сякаш никога не си ме срещал.

— Няма ли да се върнете пак?

— Не, това бе последният път.

— Защо?

— Защото твоят живот трябва да се върне в естественото си русло. И защото аз вече получих това, за което бях дошъл.

Той трепереше все повече, но същевременно ясно съзнаваше, че не можеше да се изпари ей така в средата на залата. Елиът му помогна да облече сакото си и го последва до тоалетните.

— За какво бяхте дошли тук?

— Исках да видя още веднъж Илена, това е всичко.

— Защо?

— Страшно ми досаждаш с твоите въпроси!

Но младият лекар бе решен да не го пуска. Бе вкопчил ръцете си около врата на възрастния мъж сякаш за да му попречи да го напусне прекалено бързо.

— Защо искахте да видите отново Илена? — изкрещя той, блъсвайки го върху стената на тоалетните.

— Защото тя скоро ще умре — изрече най-сетне ключовото признание възрастният Елиът.

— Как така ще умре? Кога?

— Скоро.

— Но тя е на двадесет и девет години. Човек не умира на двадесет и девет години!

— Престани да дрънкаш глупости! Ти си лекар, знаеш много добре, че това може да се случи по всяко време.

— Но защо е умряла толкова млада?

С очи, пълни със сълзи, другият не отвърна нищо. После, точно преди да изчезне, промълви една непоносима фраза:

— Защото ти я уби…

Флорида, 1976 год.

Елиът е на 30 години

Бяха поели на път рано призори.

Вятърът духаше силно в южна посока, прогонвайки облаците от небето и отнасяйки със себе си първите нападали есенни листа. Елиът бе на волана на мощния „Тъндърбърд“ карайки по пътя към Маями, а Илена приключваше нощта на съседната седалка.

Младата жена си бе уредила два свободни дни и двамата бяха решили да си подарят един удължен уикенд в Кий Уест, където живееше чичото на Илена. Това бе краткотрайното бягство от обичайния ритъм и напрежение, което още преди години си бяха обещали, но което непрестанно бяха отлагали за някой по-удобен момент. Човек винаги има чувството, че времето е пред него…

За десети път през последните пет минути Елиът се обърна, за да се убеди, че нищо не смущава съня на неговата любима. Погледна я, сякаш бе някакъв крехък и скъпоценен предмет, над който би трябвало денонощно да бди. Равномерното и спокойно дишане на младата жена бе пълна противоположност на вълнението, което клокочеше в неговата душа.

Би трябвало да гребе с пълни шепи от радостите на кратката ваканция и от възвърналата се хармония между него и жената, която обичаше. Умът му обаче скиташе другаде, съвършено потресен от това, което неговият двойник му бе разкрил. В главата му все още отекваха някои от неговите думи и заплашителните нотки в тях: Илена скоро ще умре… защото ти я уби . Всичко това изглеждаше абсурдно, но поне засега трябваше с прискърбие да признае, че всичко, което другият му бе разказал, в крайна сметка се оказваше съвършено точно.

Бе разсъждавал през цялата нощ върху всичко това и бе стигнал до нещо, което не можеше да си обясни: ако Илена трябваше да умре, защо неговият пътешественик във времето не му бе дал повече сведения, за да му помогне да я спаси? И най-вече защо бе заявил, че това е последният път, когато се връща, за да се срещат?