Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Колкото повече продължаваше този звън, толкова повече от клиентите в заведението се обръщаха към него, хвърляйки му погледи, в които изненадата се смесваше с неодобрението. Изведнъж в миг на внезапно просветление той разбра, че държи в ръцете си телефон и макар обаждането да не бе предназначено за него, той натисна зеленото бутонче, за да осъществи връзката с отсрещната страна.

— Ало? — каза той, поднасяйки към ухото си миниатюрната слушалка.

— О! Както виждам, трябва ти доста време, за да отговориш!

Този глас, който се преструваше, че го хока, и който идваше като че ли от другия край на земното кълбо, бе този на…

— Мат!! Ти ли си, Мат?

— Че кой друг да съм?

— Мат, къде си сега?

— В имението, къде другаде искаш да съм? Нали все някой трябва да работи, за да има производство и печалба от предприятието.

— Предприятието? Искаш да кажеш, нашето лозарско предприятие? Успяхме ли вече да го купим?

— Ааа… Има-няма тридесет години, откакто сме го купили, старче. Я ми кажи, работите при теб май не бележат особен напредък, а?

— Мат?

— Кажи.

— Ти на колко години си сега?

— Добре де, знам, че съм на повече от двадесет години. Няма да ми го повтаряш като папагал всеки ден!

— Кажи ми на колко си, за да видя.

— На колкото си и ти, старче: шестдесет лазарника…

Елиът замълча за миг, колкото да си възвърне присъствието на духа.

— Никога няма да се досетиш какво ми се случва…

— От теб човек може да очаква всичко. Всъщност ти къде си сега?

— През 1976 година и… съм на тридесет години.

— Ето пак… Добре, оставям те. Аз си имам проблеми в работата. За твоя информация касите с вино за Франция пак няма да заминат навреме заради вечните им скапани стачки — оплака се той, приключвайки разговора.

Елиът не успя да сдържи усмивката си, едновременно трогнат и слисан от този сюрреалистичен разговор. Ала изненадите не бях свършили. Разглеждайки другото апаратче, той забеляза, че около него бе намотана тънка жичка. Размота я и откри две малки капсули, закачени за краищата й, означенията ляво и дясно му позволиха да се досети:

Слушалки?

Напъха двата накрайника в ушите си, след което се зае да изучава самото апаратче. Кутията, тънка почти колкото монета, имаше малък цветен екран, както и копче в средата, представляващо очевидно някакъв вид регулатор. Елиът обърна чудноватото устройство и откри надписа:

После се зае с въпросния регулатор и на екранчето започнаха да преминават странни имена, за които никога не бе чувал: U2, R.E.M., Колдплей, Рейдиохед…

Най-сетне откри нещо, което му бе познато: Ролинг Стоунс.

На устните му се появи усмивка на задоволство. Тук той вече бе на познат терен. С пълна увереност увеличи мощността докрай, след което натисна бутончето play …

Първите китарни акорди на Satisfaction направо му разкъсаха ушите, сякаш някакъв огромен „Боинг“ минаваше през мозъка му.

Елиът изкрещя от болка и изненада, пусна апаратчето и панически издърпа слушалките от ушите си. Потресен, той бързо върна портфейла, телефона и музикалната кутия в джобовете на сакото, от които всъщност те изобщо не трябваше да излизат.

Със сигурност бъдещето изглеждаше доста сложно…

Елиът е на 60 години

Представлението вървеше към края си. В средата на басейна две огромни косатки, източени като ракети, разсичаха водата със смайваща скорост. Стигайки до края на басейна, те направиха едновременно обратен завой, засилиха се и извършиха страхотен скок във въздуха, последван от падане във водата с цялата дължина на тялото, така че от нея изригна цял гейзер от вода и пяна, която опръска зрителите от първите редове.

Елиът също получи няколко капки солена морска вода върху лицето, но, хипнотизиран от присъствието на Илена, изобщо не им обърна внимание.

За да приключи ефектно вечерта, младата жена се покатери на върха на кулата, която се извисяваше над басейна, и стисна в зъбите си една риба. В течение на няколко дълги секунди цялата публика спря дъха си, докато най-сетне Анушка, господарката на басейна, изхвърли огромното си тяло извън водата и с невероятно изящно движение прибра рибата от устата на Илена.

Залата избухна в гръмотевични аплодисменти. Илена започна на маха с ръка, за да приветства присъстващите. Обхождайки публиката, погледът й се кръстоса за миг с този на възрастния човек и тя се смути.