Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Но те изобщо не искат да знаят за навън, за хората, за кучетата.

Вече нищо няма значение, освен това пиянство да се изгубиш в другия, това замайване да се хвърлиш в бездната и тази боязън да разкъсаш връзката.

Сега тя се хваща за всичко, до което може да се добере: неговите коси, аромата на неговата кожа, вкуса на неговите устни. Сърцето й бие толкова бързо, че пулсът му е почти болезнен, но тя не иска този момент да спре.

После настъпва нещо като празнота, като някаква кухина в стомаха и нещо в нея се скъсва.

Тогава тя има чувството, че е извън времето, че не докосва земята, че е вечна.

Че с това усещане е изстреляна много далеч.

В друго пространство.

Другаде…

Двамата останаха изтегнати в тишината и тъмнината на стаята, сгушени един в друг, с преплетени бедра и слети като в една-единствена длан пръсти. Нощта вече бе паднала и бе довела със себе си прохладата, но в сферата на техните тела имаше само топлина и защита.

Сънят вече бе започнал да ги обзема, когато телефонът рязко иззвъня. С един скок Илена се отърси от своята нега, уви се в първия попаднал й подръка чаршаф и сне слушалката от стенния телефон.

Кратка тишина, после:

— Добре, идвам веднага.

Тя затвори, а после се обърна към Елиът:

— Съжалявам, любими…

— Само не ми казвай, че трябва да излезеш.

— Имам спешен случай.

— Кой беше? Някой делфин? Някоя косатка, която не може да заспи, ако не й изпееш приспивна песен?

— Липсва един от трупата за спектакъла и само аз бих могла да го заместя.

Тя се качи на леглото и започна да му масажира раменете.

— Какъв спектакъл, за Бога? Та вече е 7 часът!

— До края на сезона правим и нощни представления.

— Но вече е почти октомври. Сезонът е свършил!

— Не се заблуждавай, скъпи, тук е Флорида и навън все още е топло.

Преди да стане, тя му даде последна целувка.

— Можеш да останеш тук, ако искаш. Не се притеснявай за мис Абът: тя си ляга рано и ако искаш да знаеш моето мнение, тя прекрасно разбира, че ти си тук…

— Предпочитам да те придружа — отвърна той без никакво колебание.

— Боиш се да не ме ухажват прекалено?

— Не, но мернах една красива продавачка на цветя в магазинчето за сувенири. Ще отида да й правя компания, докато ти участваш в твоето представление.

— Направиш ли го, убивам те, без да мигна — предупреди го тя, замервайки го с голяма възглавница.

За няколко секунди тя събра своите дрехи и светкавично се облече.

— Виж ти, колко си бърза, и какви радикални решения… — възкликна Елиът, закопчавайки ризата си.

— С тези работи е така. И не си въобразявай, че всичко е постигнато в любовта! Ако трябва, това може и да е последната нощ, когато си лягаме заедно…

— Във всеки случай беше хубаво.

— А това вече е пълна глупост.

— Кое?

— Това, което каза току-що!

— Нямам ли право да кажа, че беше хубаво?

— Не.

— Защо?

— Защото разваля магията!

Ама че работа са това жените…

— Всички мигове, които прекарваме заедно — добави той, обличайки сакото си, — ги пазя в моето съзнание като малки филмчета.

— А това пък беше много мило — каза тя, затваряйки вратата зад себе си.

Продължавайки играта със старата Абът, Елиът слезе през аварийната стълба. Докато извършваше това упражнение и Илена не можеше да го чуе, той промълви с шеговит тон, говорейки сякаш на самия себе си:

— Малки филмчета, които ще си прожектирам често в главата, ако някой ден се озова в старчески дом, грохнал и безпомощен. Само за да си спомня колко сме били щастливи двамата.

По този въпрос той нямаше никакви съмнения и бе съвсем наясно колко справедливи са думите му…

1976 год.

Елиът е на 30 години

Панорамната зала на „Морско кафе“ позволяваше на посетителите да отпиват от своята чаша, наслаждавайки се на неподражаемата гледка към басейна с косатките, разположен няколко метра по-долу. След по-малко от четвърт час косатките убийци и техните ръководители започваха своето шоу, смесица от хореография и смели акробатични номера.

Седнал на една маса, Елиът гледаше как пейките се изпълват малко по малко за последния спектакъл на деня. Един сервитьор му донесе бутилката „Будвайзер“, която бе поръчал. Благодари му учтиво с пестелив жест.