Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Съоръжението бе впечатляващо: шестте косатки на „Океански свят“ живееха в басейн, дълбок дванадесет метра и побиращ четиридесет и пет милиона литра морска вода. В момента течеше пауза между два спектакъла и пейките бяха почти пусти. Промъквайки се предпазливо, Елиът зае място на един от по-задните редове, за да наблюдава служителите от зоопарка, грижещи се за могъщите делфини. Не му бе нужно кой знае колко време, за да забележи Илена. Тя бе единствената жена в групата. Стегната в красив бански костюм, тя изпълняваше ролята на зъболекар, стържейки с фреза повредения зъб на едно от огромните млекопитаещи, което бе застанало срещу нея със зинала уста. Елиът потръпна и се сети за звероукротителите в цирка, които слагат главата си в устата на лъва, макар да знаеше, че Илена не би харесала подобно сравнение…

Висока и стройна, тя бе красива като сирена. Блестяща като диамант, попаднал в купчина стъклени мъниста. Понякога, когато отиваха заедно на ресторант или влизаха в някой магазин, той я пропускаше да влезе първа и за миг хората се питаха какъв ли би трябвало да е мъжът, който би могъл да съпровожда едно толкова приказно момиче. Когато най-сетне погледите се обръщаха към него, струваше му се, че винаги в тях се чете известно разочарование.

Около басейна двама „делфиногледачи“ се въртяха около Илена, привлечени като с магнит от възпламеняващата й хубост. Добра приятелка, тя се смееше на техните шеги, държейки ги същевременно на прилична дистанция.

Беше ли той на необходимата висота, за да притежава такава жена? Бе ли успял да я направи щастлива?

В течение на години бе избягвал подобни въпроси, задоволявайки се да изживява настоящия миг, но днес приемаше да си ги постави.

Те продължаваха да се обичат, това бе сигурно, но животът и работата бяха ги разделили в известна степен. Поради разстоянията и изграждането на своите кариери двамата изживяваха своята връзка на пресекулки.

Често пъти се питаше какъв щеше да е животът му, ако не я бе срещнал десет години по-рано. Без никакво съмнение Илена го бе направила по-добър: не бе чужда на лекарското му призвание, дала му бе сигурност и увереност, бе отворила очите му за реалностите на света. А той? Какво бе направил той за нея? Какво й бе донесъл? Може би едно прекрасно утро тя щеше да се събуди и да забележи, че е пропиляла своето време, оставайки редом с него.

Тогава несъмнено щеше да я загуби.

Да те загубя … — прошепна й той отдалече, сякаш можеше да го чуе.

Във всеки случай, той бе сигурен в едно: щеше да направи всичко възможно този ден никога да не настъпи. Що се отнасяше до това, което би могъл да й донесе… Дали би приел да напусне своята работа в болницата и своя живот в Сан Франциско, за да заживее с нея в Орландо? Не се решаваше да отговори на този въпрос и въпреки това се чувстваше способен да даде живота си за нея — нещо, което в края на краищата не бе чак толкова лошо.

Окрилен от това свое заключение, той стана, преценявайки, че е крайно време да прекрати любовните попълзновения на двамата красавци, които не спираха да кръжат около Илена.

— Хей, малкия! — извика той по посока на един невръстен хлапак, който продаваше балони, напълнени с хелий.

— Да, господине.

— По колко ги даваш?

— Два за долар.

Елиът му подаде двадесет долара, което бе напълно достатъчно, за да купи цялата му стока. Прикрит зад този нов свой щит, той с тиха стъпка тръгна да се приближава към басейна.

— Тази зона е забранена за публиката! — прекъсна похода му един от служителите.

Елиът познаваше някои от работещите тук, но не бе срещал дотогава този младеж. Изгледа го и забеляза неприкрита агресивност в погледа му.

Ама че тип! От тия, за които разликата между хората е единствено в това кой може да пикае по-далече — помисли той, продължавайки пътя си въпреки предупреждението.

Във всеки случай няма да позволя на този глупак да ми развали изненадата.

Ала другият не мислеше така.

— Вие глух ли сте или се правите, че не чувате? — извика той, блъскайки Елиът.

Последният за малко да падне и в стремежа си да запази равновесие, изпусна връвчицата на балоните.

— Кретен! — изрева той, ядосан, в лицето на своя нападател.

Младият служител застана пред него в бойна стойка, с присвити юмруци.

— Какво става тука? — извика Илена, затичвайки се към тях.

— Тоя тип си мисли, че се намира у дома си! — обясни й младежът, сочейки към Елиът.

Докато пълните с хелий балони се издигаха към небето, Илена с изненада откри лицето на мъжа, когото обичаше повече от всичко на света, и за миг се спря в изумление.