Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Но знаеш ли какво? Може би това е моята мисия на земята: да се грижа за тебе и да ти помагам, доколкото мога.

Последните му думи бяха изречени съвсем сериозно. В опит да прикрие своето вълнение и да не допусне настаняването на гнетящо тежко мълчание, Елиът обърна разговора към далеч по-незначителна тема:

— Бива си я твоята система! — подсвирна той, разглеждайки радиокасетофона, последен писък на модата и техниката, инсталиран съвсем наскоро в колата му.

— Е как! Усилвател 2х5 вата — уточни Мат, доволен, че може да говори за други неща.

— Купи ли си последната касета на Боб Дилън?

Мат изхихика:

— Дилън е изпята песен, старче! Бъдещето е ето това !

Мат се порови из жабката и извади оттам касета с великолепна обложка, издържана в черно и бяло.

— Брус Спрингстийн? — прочете Елиът надписа върху обложката. — Никога не съм чувал това име.

Мат се зае да му разказва всичко, което знаеше за този рокаджия, който жънеше успех след успех, възпявайки живота на простолюдието в Ню Джърси.

— Ще видиш, приятелю — обяви той, пъхайки касетата в апарата, — тази музика е истински динамит.

Когато прозвучаха акордите на Born to Run , слънцето вече запалваше първите си лъчи. До края на пътуването си към летището двамата приятели се оставиха да ги носят звуците на музиката, унесени всеки в своите мисли…

Най-сетне летището се очерта на хоризонта. Мат навлезе с добра скорост в детелината, която водеше към пътническите терминали и като поклонник на спортното каране, си позволи едно кратко изскърцване на спирачките пред залата за заминаване.

— Хайде, побързай.

Елиът грабна своя куфар и се насочи, подтичвайки, към стъклените врати. Бе изминал десетина метра, когато се обърна към Мат и му извика:

— Ако самолетът се разбие и стигна първи на небето, да ти запазя ли едно местенце?

— Естествено — съгласи се Мат. — Едно топло местенце до Мерилин Монро… и не много далече от теб.

1976 год.

Елиът е на 30 год.

Дами и господа, нашият самолет скоро ще започне снижаване към Орландо. Моля всеки да заеме своето място, да повдигне облегалката и да се увери, че коланът му е закопчан.

Елиът изостави кръглото прозорче и се обърна към вътрешността на самолета. Той бе полупразен. Въпреки че Мат не бе пропуснал да подчертае своето недоверие, младият лекар вече не се съмняваше в това, което бе преживял, и през цялото пътуване не бе престанал да се вглежда в лицата на пътниците, питайки се дали сред тях няма да срещне „своя шестдесетгодишен дубликат“. Откакто пръстовите отпечатъци бяха потвърдили идентичността на странния посетител, той очакваше следващото му посещение със смесица от тревога и нетърпение.

Самолетът кацна леко и пое към терминала. Без да губи време, Елиът взе своя куфар, нае кола и пое по посока към „Океански свят“. След нощното дежурство и шестчасовия полет, по време на който бе неспособен да заспи, чувстваше цялото си тяло вдървено, а съзнанието си — замаяно от умора. Свали стъклото на елегантния Форд Мустанг, за да поеме малко свеж морски въздух. Тук климатът бе много по-мек, отколкото в Сан Франциско. Есента все още не бе засегнала Флорида, която се наслаждаваше на продължителния си летен сезон. Излезе на International Drive и се загледа в прекрасните морави и чисто новите хотели, строени като в шпалир около пътя. Атмосферата на постоянен празник цареше в този град. Всичко това можеше да изглежда и неестествено, но Елиът реше да не разваля радостта от непосредствените възприятия.

След като остави колата на огромния паркинг пред „Океански свят“, той се поколеба дали да позвъни от някоя кабина, за да извести Илена за своето пристигане. В крайна сметка предпочете да я изненада и плати входния билет като всички останали туристи.

Самият воден парк представляваше истински малък град, който се бе разпрострял върху шестдесет хектара и се обслужваше от няколкостотин постоянни работници. Като добър познавач на целия комплекс Елиът знаеше мястото, където щеше да намери Илена. За да отиде дотам, той прекоси населения с розови фламинго хълмист парк, който се разстилаше около тропическия аквариум, мина покрай малкия изкуствен плаж, служещ за сборно място на гигантските костенурки. Сетне заобиколи ограденото пространство, където неколцина мързеливи алигатори киснеха във водата на две езерца, и най-сетне се озова пред басейна с косатките.