Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

После отгатна нейното присъствие, без да разбира много добре къде точно се намира, а след малко дочу и гласа й:

— Татко!

Анджи тичаше към него, пронизвайки водните бариери, издигнати от пороя.

— Не умирай, татенце! — молеше го тя през сълзи. — Моля те, не умирай!

Той я притисна към себе си и двамата дълго останаха в силна прегръдка, измокрени, изтощени, сломени от мъка и отчаяние.

Докато утешаваше дъщеря си, Елиът се закле пред себе си да се бори с всички сили срещу смъртта и да я накара да отстъпи до последните възможни граници.

Сетне, щом настъпеше съдбовният миг, той щеше да си отиде с умиротворена душа, защото знаеше, че нещо от него щеше да просъществува отвъд небитието.

Тогава разбра, че може би и това бе една от причините хората да си раждат деца.

1976 год.

Елиът е на 30 години

Приключил нощното си дежурство, Елиът излезе от болницата в прохладата на ранното утро. Потънал в мислите си и измъчван от многото тревоги, той не забеляза веднага струпването на хора, образувало се в единия край на паркинга. Там, сред многото линейки и един противопожарен камион, Мат изнасяше представление пред неголяма група медицински сестри. Елиът го погледна, полуразвеселен, полуядосан: с бежовото си велурено сако и неподражаемата си риза с яка в стил „лопатка за торти“, Мат имаше доста смешен вид. Един подранил Траволта, той се кълчеше в ритъма на дискомузиката, бликаща от автокасетофона му. Все още бе тъмно, но фаровете на неговата Корвета осигуряваха осветлението, необходимо за импровизирания му спектакъл.

— You Should Be Dancing! — провикна се той с превъзходен фалцет, имитирайки тембъра на Би Джийс.

Широката усмивка, разкриваща раздалечени предни зъби, му придаваше детински вид, но и несъмнена привлекателност, така че въпреки всичките си резерви Елиът нямаше как да не изпита възхищение пред неговата пробивност и липса на комплекси.

— Какво, по дяволите, правиш тука? — попита го той, приближавайки се към колата.

— You Should Be Danciiiiiiing! — повтори французинът, хващайки своя приятел за рамото.

Той се опита да го въвлече в своите палячовщини, но лекарят отказа да се включи в играта:

— Ти да не си пил? — попита го разтревожено той, душейки лицето му, от което се носеше миризма на алкохол.

— Дай ми една минутка, за да приветствам моята публика, и ще ти обясня всичко от игла до конец.

Елиът смръщи вежди и седна в откритата Корвета, докато Мат се изстъпи пред медицинските сестри, за да изиграе последния си танц. Покорени от симпатичния кандидат-циркаджия, те силно аплодираха неговото представление, готови да се разотидат по своите отделения.

— Госпожици и госпожи! За мен беше чест! — увери ги той, приключвайки спектакъла с дълбок поклон.

После, вдъхновен от своя малък успех, французинът прескочи вратата на колата и по чудо падна право в седалката, без да се натътрузи на някоя неприятна за седалището му част.

— А сега затегни колана! — извика той, обръщайки се към своя приятел.

— Какво те е прихванало посред нощ? — ядоса се Елиът.

Без да отговори на въпроса му, Мат включи на задна скорост и със свистене на гумите обърна колата на сто и осемдесет градуса.

— Минах през вас и ти приготвих багажа — обясни му той, сочейки към куфара, затиснат между седалките. — Апропо, твоята бутилка уиски е изпразнена успешно…

— Как така си ми приготвил багажа?

— Да, самолетът ти излита в 9 часа.

— Какъв самолет, да те вземат мътните?

Мат подаде мръсна газ и с ново свистене на гумите излетя от паркинга. Няколко резки движения на волана и колата вече се носеше по булевард „Ван Нес“, където допълнително настъпване на газта освободи скритите в осемте цилиндри на двигателя 300 конски сили и позволи Корветата с лекота да надхвърли сто километра в час.

— Ехей! Да си чувал за такива неща като ограничение на скоростта? — провикна се Елиът, вкопчвайки се в седалката.

— Съжалявам, но наистина не сме много напред с времето…

— Бих ли могъл поне да знам къде отиваме?

— Аз не отивам никъде — отвърна спокойно Мат. — Затова пък ти отиваш да видиш Илена във Флорида.

— Какво?

— Програма е следната: сдобряваш се с нея, искаш й ръката и се заемате да направите две или три прекрасни деца…

— Ти да не си изкукуригал?

— Мисля, че в този момент човекът, на който леко му е мръднала чивията, си ти, Елиът. Признай си честно, тази кукундрелска история за пътешественика във времето доста ти е разстроила мозъка.