Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Тя не ми е разстроила мозъка, защото наистина ми се случи!

Мат отказа да поднови този спор и каза с помирителен тон:

— Поговори с Илена, сложи отношенията между вас в ред и ще видиш, че всичко ще се подреди от само себе си.

— Но аз не мога да изчезвам ей така, както ми падне! Знаеш ли колко операции имам планирани за тази седмица и…

Мат го спря с категоричен жест:

— Ти си хирург, не си Бог! Болницата ще намери някой да те замести.

Внезапно Елиът се почувства силно изкушен от перспективата да се озове при жената, която обичаше. Той усещаше необходимост, нещо повече, належаща нужда да го стори, но все още не бе готов да остави сърдечните му влечения да вземат връх над професионалната дисциплина.

Още повече, че минаваше през труден период: началникът на неговото отделение, страховитият и всяващ страх д-р Амендоса, следеше под лупа работата му и не пропускаше повод да я принизи и омаловажи.

— Слушай, Мат, благодаря ти за твоята помощ, но не мисля, че това е добра идея. Работя в тази болница едва от няколко месеца и все още трябва да се доказвам в нея. Да не говорим, че шефът на отделението ме смята за аналфабет и некадърник. Ако изчезна за няколко дни, той ще ми го върне тъпкано и никога няма да ми даде титулярно място.

Мат повдигна рамене:

— Аз си заформих едно лафче с твоя Амендоса: той е съгласен да ти даде отпуска до следващия понеделник.

— Ти какво, майтап ли си правиш с мен? Говорил си с д-р Амендоса?

— Разбира се.

— Разбира се, „майтапиш се с мен“, или разбира се, „говорил си с д-р Амендоса“?

Мат поклати глава:

— Твоят прочут доктор достатъчно ясно бе видял, че не си съвсем наред през последните дни. И за твое сведение, той те цени много високо.

— Хайде стига глупости…

— Казаха ми го медицинските сестри. В болницата Амендоса разправя наляво и надясно, че си страхотен хирург.

— Наляво и надясно, но не и на мен… — оплака се Елиът.

— Да, и аз съм тук именно за това — да ти сложа понятията на мястото, когато са се объркали.

На хоризонта облаците постепенно се стопяваха, пропускайки през себе си бледорозова светлина, обещание за предстоящ хубав ден. Мат бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади оттам самолетен билет.

— Имай ми доверие, аз знам кое е добро за теб.

Елиът усети как съпротивата му се обезсилва, но направи последен опит да се съпротивлява.

— Ами Нехранимайко?

— Не се тревожи за твоето мъниче. Ще ходя всеки ден да го храня.

Приключил с доводите, лекарят в края на краищата прие да вземе билета, давайки си същевременно сметка за огромния си късмет да притежава подобен приятел. За миг си припомни странните обстоятелства около тяхната среща, състояла се десет години по-рано и свързана с трагичен епизод, за който и двамата никога не споменаваха. Тази сутрин би искал да каже нещо на Мат, за да му засвидетелства своята признателност, но — както винаги — така и не успя да намери точните думи и в крайна сметка стана така, че тишината бе нарушена от гласа на французина:

— Ако не те бях срещнал, нали знаеш къде щях да бъда сега?

Тъй като Елиът повдигна рамене и не каза нищо, Мат сам даде отговора:

— Щях да бъда мъртъв.

— Престани с твоите глупости, ако обичаш!

— Може да са глупости, но това е самата истина и ти много добре го знаеш.

Елиът скришом погледна своя приятел. Измачканите дрехи на Мат и зачервените му очи издаваха една безсънна нощ. Но това не бе единственият признак, който безпокоеше младия лекар: опасното поведение на неговия приятел, прекомерната употреба на алкохол, честите му внушения за смъртта и периодично възкресяваните признаци на миналото…

В този миг очевидността се набиваше на очи: Мат също преминаваше през период на депресия! Доброто настроение, което той афишираше навсякъде и при всички обстоятелства, скриваше страданието и сенчестите страни на неговата личност, а естествената му жизнерадостност на няколко пъти бе отстъпила място на мрачни мисли и безнадеждност.

— Искаш ли да ти кажа едно нещо — поверително каза младият французин: — всяка сутрин, като стана от леглото, гледам небето и морето и си казвам, че ако все още съм тук, за да се наслаждавам на всичко това, то се дължи изцяло на теб.

— Ти си пиян, Мат!

— Аха, пиян съм — призна той. — Ти спасяваш живота на хората, а аз гледам да се накъркам. Защото не съм способен на нещо по-голямо, освен да свалям момичетата и да се правя на интересен…

Замълча за няколко секунди, сред което добави: