Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Добре, Джими, аз ще се заема с него — каза тя, след като се отърси от своята почуда.

Младокът с неохота тръгна да се отдалечава от Елиът.

— Малко лайно! — измърмори той по негов адрес.

— Голям глупак! — отвърна му Елиът в същия стил.

Докато противникът му се оттегляше, пръхтейки от недоволство, Елиът и Илена се гледаха в пълно мълчание, лице в лице, на два метра един от другиго.

— Бях в по работа наблизо, така че…

— Аха! Признай си по-добре, че не можеш да минеш без мен.

— Да не би пък ти да можеш?

— Аз тук съм заобиколена с тълпи мъже… Би трябвало да се безпокоиш…

— Безпокоя се, нали затова съм тук.

Тя го погледна с предизвикателен вид.

— Всъщност бива си го твоя номер…

— Съжалявам за спречкването с тоя „Джими“.

— Няма защо да съжаляваш: аз много обичам да се биеш за мен…

Той посочи нагоре с пръст.

— Бях ти купил това.

Тя вдигна очи към небето: тласкани от вятъра, балоните се носеха в неизвестно направление.

— Ако това беше твоята любов, тя май отлетя.

Той поклати глава.

— Любовта не отлита по този начин.

— И все пак трябва да внимаваш, тя не е дадена веднъж завинаги.

Огрян от косите лъчи на слънцето, залязващо зад редицата палми, Елиът се приближи към Илена.

— Обичам те — каза й той простичко.

Тя се хвърли в прегръдките му и той я завъртя както когато бяха на двадесет години.

— Мислех си за едно нещо… — каза той, поставяйки я обратно на земята.

— Какво? — попита тя, все още прилепена за устните му.

— Какво ще кажеш да си направим едно дете?

— Тук, веднага? — отвърна тя, спомняйки си за отговора на Елиът отпреди няколко дни. — Пред косатките и делфините?

— Защо пък не?

Илена паркира своя „Тъндърбърд“ в края на алеята, покрита с едър бял чакъл. От нея се откриваше прелестна гледка към очарователна къща с открита розова тухла, заобиколена от бели пиластри и завършваща с покрита тераса.

От няколко месеца насам тя бе наела първия етаж от мис Абът, свадлива бабичка, наследница на богата бостънска фамилия, която обаче прекарваше по-голямата част от годината във Флорида, тъй като мекият й климат бе по-подходящ за нейния ревматизъм. Мис Абът, която не бе особено в крак с времето, държеше на това нейната къща да бъде обитавана от „членове на доброто общество“. Неведнъж бе предупреждавала Илена, че съществува пълна забрана да води „мъже“ в нейния дом, който „не е долнопробен хотел за транзитни пътници“.

Илена сложи показалец на устните си, за да покаже на Елиът, че не бива да вдига шум. Къщата имаше заспал вид и мис Абът бе малко глуховата, но при всяко положение трябваше да бъдат внимателни. Двамата излязоха от колата, без да хлопват вратите, и в индийска нишка тръгнаха да се качват по малката аварийна стълба, която позволяваше да достигнат първия етаж, без да влизат през централния вход.

Елиът вървеше пръв, ругаейки наум. Изобщо не бе очарован от предложената му роля на непълнолетен момчурляк, комуто се налага да нарушава вечерния час. Зад него с лекотата на газела се качваше Илена, която приемаше всичко като забавна игра до мига, когато…

— Илена, Вие ли сте?

Входната врата се бе отворила и отвътре вече бе изпълзяла мис Абът.

— Добър ден, мис Абът, прекрасен следобед, нали? — подхвърли й младата жена със съвършено безгрижен вид.

— Какво правите там, Илена? — попита хазяйката, смръщвайки вежди.

Изпълнена с подозрителност, тя се отдалечи малко, за да огледа цялата стълба, но Елиът вече бе успял да се шмугне в апартамента.

— Аз… Аз мислех, че Вие спите, и не исках да Ви безпокоя — обясни Илена.

Възрастната дама повдигна рамене, но изражението й бързо се смекчи.

— Ще бъдете ли така добра да изпиете чаша чай с мен?

— Ммм… разбира се…

— Приготвила съм едни сладки, които много искам да опитате. Точно ги вадя от фурната.

— Искате да кажете, че…

— Приготвила съм ги по стара рецепта, която съм наследила от моята баба. Ще Ви я запиша на една картичка, ако Ви интересува.

— Само не бих искала да Ви затруднявам.

— Не, мила моя, изобщо не ме затруднявате — възкликна възрастната жена, завличайки я в салона. — Та това е удоволствие за мен.

По тона на последната реплика Илена отгатна, че мис Абът може би не е чак толкова оглупяла и е съвсем наясно с нейния номер.

Останал сам в малкия апартамент, Елиът бе започнал да проявява признаци на нетърпение. С лисичи стъпки той излезе от стаята и опита да хвърли поглед от горния етаж. С голямо разочарование бе принуден да установи, че Илена се бе оставила да бъде обсебена от хазяйката на къщата. Разположила се царски в един люлеещ се стол, с чаша чай в ръка, тя слушаше с разсеян вид старата Абът, която четеше списъка със съставките, необходими за приготвянето на прочутите й сладки, и подробно ги коментираше.