Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Разбирайки, че любимата му е заклещена долу и още дълго няма да може да се измъкне, Елиът се върна в стаята и за да уталожи нетърпението си, се зае да тършува из голямата стая, ухаеща на тамян и канела. Помещението бе уютно, с много свещи, разположени навсякъде, с шарени възглавнички и няколко индийски украшения. В единия ъгъл стоеше изправена акустична китара редом с екзотичен тамбурин и тетрадка с партитурите на песните на Джоан Бейс и Леонард Коен. На стената в дъното бе окачен афиш на френски филм — Жул и Жим , — който Мат бе донесъл при последното си пътуване до Париж. Върху нощното шкафче, сред купчината монографии по психология на животните, той забеляза томче на Агата Кристи, както и някакъв роман с крещяща обложка на автор, който бе непознат за него: Кери от Стивън Кинг. Елиът разсеяно прочете представянето на задната корица.

Уф — помисли си той, оставяйки книгата, — още един автор, за когото след пет години никой няма да се сеща…

Продължавайки изследователската си дейност, Елиът забеляза някакъв странен апарат: нещо като печатна платка, разположена в дървена кутия и свързана с телевизионен екран. Илена я бе купила през лятото в прочутия Байт шоп в Сан Франциско за доста кръглата сума от шестстотин долара. Младата жена имаше дух на истински учен и изпитваше страст към тези нови машини, които някои наричаха „микрокомпютри“. Елиът нямаше особени познания в тази област. В не чак толкова далечното бъдеще, бе му казал някой, такива компютри ще има в почти всеки дом, както това сега става с хладилниците и пералните машини. Размишлявайки по този въпрос, той само повдигна рамене.

И все пак, тласнат от любопитство, той прочете няколко странички от лежащата на бюрото документация. Въпреки репутацията си на сравнително просто устройство благодарение на своята клавиатура и вградения си касетофон, Елиът не можа да разбере абсолютно нищо. Нещо повече, оказа се съвършено неспособен да каже за какво точно подобна машина би могла да служи. Единственото, което съумя да запомни, бе странният начин, по който нейните създатели бяха избрали да нарекат своята компания: Apple Computer .

С подобно име едва ли ще ви засипят със заявки за продажби, момчета! — помисли си той, ала така и не посмя дори да пусне апарата.

Вместо това се хвърли на леглото и грабна книжката на Стивън Кинг, която започна да прелиства в очакване на Илена. След около половин час бе погълнал почти сто страници.

Със сигурност не е чак толкова зле… — призна той почти насила, докато точно в този миг някой тръгна да отваря вратата на стаята.

През прозореца дърветата бяха започнали лека-полека да се обличат в есенната си премяна, пропускайки в стаята мека светлина.

Усмихната и закачлива, Илена го гледаше със съзаклятнически вид. Бе облечена в избелели дънки, носеше светла памучна риза, кожени сандали и гривна с тюркоази ма китката.

— Надявам се поне да си донесла няколко парчета от сладкиша на госпожата — каза той с шеговит тон. — Започнах да огладнявам.

— А аз се надявам добре да си отпочинал — отвърна тя, хващайки се за думите му и успявайки да разкопчее две копчета на ризата си.

— Това пък защо?

— Защото ще имаш нужда от много сили.

Тя блъсва вратата с крак и се упътва към прозорците, за да дръпне пердетата, той я хваща, опитва се да я завлече в леглото. Отначало тя го отблъсва, но само за да го привлече към себе си, преди да го залепи за стената.

Той хваща лицето й с длани. Косите на Илена все още са влажни и ухаят на морска вода. Тя му разкопчава колана и пуска джинсите му да паднат на земята. Той й сваля ризата, без много да го е грижа за копчетата. Тя вкусва сладостта на езика му, когато устните им се открехват. Тя обвива ръце около шията му и той я повдига, а тя го стяга с бедрата си през кръста.

След кратка битка със сутиена й той обхваща с длани гърдите й, плъзва ръка по голия й корем, после още по-надолу. Кратко простенване. Ти и аз. Неговото име, прошепнато на ухото му. Хладни ръце, които галят гърба му и се качват по прешлените на гръбнака като по стълба към небето.

Притискат се към облегалката на един фотьойл, събарят го, коленичат на килима, после се прилепват към стената. Тя се изправя над него, но той я привлича към своя торс. Тя сдържа дъха си, стяга се и се разтърсва цялата от ледена тръпка, а после — от изгаряща вълна. Утробата й стене и цялото й тяло се отпуска в екстаз.

Навън е задухал вятър. Мощни пориви карат стъклата да треперят, един от капаците се отваря внезапно, блъскайки някаква саксия, която се счупва с трясък. В далечината лае куче и някой крещи неразбираеми думи.