Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Де да беше точно така…

Той отпи глътка бира и на свой ред извади кутия „Марлборо“ от джоба си.

— Да Ви върна ли запалката? — предложи Елиът, приближавайки пламъка на юбилейното „Зипо“ към цигарата на възрастния лекар.

— Можеш да я запазиш. Така или иначе, един ден тя все едно ще бъде твоя…

В дъното на залата двамата музиканти бяха започнали песента Вчера на „Бийтълс“.

— Каква музика слушате в бъдещето?

— Нищо по-добро от това — увери го неговият събеседник, потропвайки с крак в ритъма на мелодията.

— А те успяха ли да се съберат отново?

— Бийтълсите ли? Не, никога, и това няма как да стане: Ленън бе убит, а Харисън почина преди две или три години.

— А Маккартни?

— Той още е на линия.

Внезапно в заведението настъпи тишина, отбелязваща началото на водния спектакъл. С едно и също движение двамата мъже се обърнаха към огромния басейн с косатките, докато водещите програмата влизаха под аплодисментите на многобройната вече публика.

— Това е тя, нали? Нали това е Илена? — попита възрастният мъж, присвивайки очи.

— Да, днес тя замества един от участниците.

— Слушай, не мога да остана твърде дълго и след няколко минути сигурно отново „ще изчезна“. Затова не се сърди, но през останалото време, което ми остава тук, бих искал да погледам само нея .

Без наистина да разбира защо се е завърнал във времето, Елиът остана ням свидетел как неговият двойник се надигна от стола си и напусна заведението, за да се настани на един от последните редове пейки.

Елиът е на 60 години

Елиът тръгна да слиза по централния проход, за да се добере до първите редове. Басейнът бе най-големият, построен някога в целия свят, и бе разделен на три сектора, като главният водоем бе продължен от два по-малки басейна: единият бе предназначен за всевъзможните грижи около морските обитатели, а другият — за тренировки. Високата стъклена ограда с дължина повече от шестдесет метра позволяваше да се вижда как шестте косатки се движат под водата по време на представлението.

Само̀ по себе си то бе впечатляващо. С удивителна грация китообразните млекопитаещи ускоряваха своята многотонна маса, изпълнявайки поредици от скокове, от застивания на едно място и от влизания във водата, съпроводени с фонтани от пръски. Но в очите на Елиът съществуваше единствено Илена, която дирижираше подводните фигури, водейки мастодонтите покрай стъклените огради.

След всички тези години шокът да я види отново бе поразяващ. Намери я невероятно красива, почти нереална, като ангел от най-съкровените си съновидения. В продължение на тридесет години бе гледал хиляди пъти малкото снимки, които бяха останали от нея. Но фотографиите не предаваха тази поразителна хубост, която тя притежаваше.

Тогава под влияние на силното преживяване всичките му утаявани емоции изскочиха на повърхността в пълен безпорядък: съжалението, че не я е обичал достатъчно силно, че не я е разбрал по-добре, че не е съумял да я защити. После, както винаги, това усещане за безсилие и този гняв, че трябва да се подчини на времето, което лети и което разрушава всичко…

Елиът е на 30 години

Все още зашеметен от сцената, която бе преживял, Елиът бе останал да седи на масата в заведението, сякаш бе прикован за своя стол, докато неговият по-възрастен двойник гледаше представлението от пейките за зрители.

Любопитството му съвсем не бе удовлетворено, а точно обратното, всичко, което току-що бе научил, го бе изострило още повече.

Тъй като старият Елиът бе оставил сакото си върху облегалката на своя стол, младият му двойник не можа да се удържи да не пребърка джобовете му. Странно, но от това действие не почувства нито срам, нито вина: при изключителна ситуация — изключителна мярка. Тършуването му позволи да напипа един портфейл и две малки твърди кутийки.

Портфейлът не му даде Бог знае какви нови сведения, освен че намери снимката на красиво младо момиче на около двадесет години.

Моята дъщеря? — попита се той, без да почувства почти никаква емоция.

Потърси прилика с Илена, но не успя да намери никаква. Доста объркан, върна обратно снимката и се съсредоточи върху двата други предмета.

Първият представляваше малка пластмасова кутийка, издържана в черно със сребристи кантове, с малък екран и копчета, върху които бяха отбелязани цифри. Прочете надписа NOKIA над екранчето, но той не му говореше абсолютно нищо. Несъмнено името на предприятието, което произвеждаше тези апаратчета. Огледа го от всички страни, неспособен да разбере за какво точно би могло да служи, и тъкмо се канеше да го сложи в джоба на сакото, когато то започна да звъни. Изненадан, Елиът го остави на масата, без да знае как да го спре.