Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Пътя трябва да гледаш, не мене! — укорително се обади Илена, която бе отворила очи и се протягаше на седалката.

— Проблемът е, че си много по-красива от пътя…

Докато тя се протягаше към него, за да го целуне, той внезапно почувства непреодолимо желание да й разкаже всичко: ето, срещнах един човек, който идва от бъдещето и който ми каза, че ти скоро ще умреш. А сега внимавай: този човек всъщност съм аз, но когато вече ще съм на шестдесет години .

Отвори уста, но от нея не излезе нито дума. Не можеше да й разкаже подобна история чисто и просто защото в нея липсваше всякакъв смисъл. Човек може да настоява пред свой приятел или пред жената, която обича, да повярват в невероятното, но само при условие, че това невероятно остава в обсега на реалността. В дадения случай всички граници бяха преминати. И Илена би могла не повече от Мат да му бъде съюзник в битката, която той бе принуден да води съвсем сам и за която като че ли нямаше да му стигнат силите. Чувстваше се смазан от тежестта на това, което му се случваше, и отново си позволи да се усъмни в душевното си здраве.

Но периодът на униние не продължи много. Разбира се, че имаше съюзник: … своя двойник! Трябваше просто да го принуди — независимо с какви средства — да се върне отново и да го подкрепи в тази борба. Последния път му бе хрумнала идеята за татуировката като начин за изпращане на послание напред във времето. Този път трябваше да изобрети нещо друго.

Но какво?

Сан Франциско, 2006 год.

Елиът е на 60 години

След два безкрайни дъждовни дни слънцето бе се появило отново над Сан Франциско.

Елиът и дъщеря му бяха решили да прекарат деня заедно. Наеха си два велосипеда, преминаха по Голдън Гейт и цялата сутрин скитаха из полята на Марин Каунти. За болестта не споменаха нито веднъж. Сега изживяваха всяка минута с чувството за необикновена спешност, решени да се възползват в пълна сила от тази гадост живота, който ви принуждава да разберете неговата ценност точно в мига, когато трябва да го напуснете.

По пладне се спряха в Саусалито и разгънаха одеяло на плажа, за да похапнат близо до морето. Разговаряха малко, всеки се задоволяваше с присъствието на другия. Вече нищо нямаше значение, единственото важно нещо бе фактът, че са заедно .

След като похапнаха, възобновиха пътуването покрай брега, за да пристигнат в малкото градче Тибурон и се спряха пред една барака, където даваха под наем морски джетове. Анджи умираше от желание да опита, но не й достигаше достатъчно смелост да се реши на подобна стъпка. Както преди години, когато бе малка, младата жена имаше нужда от насърченията на своя баща, за да се справи със своите страхове.

Докато наблюдаваше дъщеря си, която възседна една от машините и тръгна да се отдалечава внимателно от брега, Елиът отново се зае да осмисли всичко онова, което бе преживял предишната вечер.

Благодарение на третото хапче бе успял да види отново Илена няколко седмици, преди тя да умре… До този миг всичко му бе изглеждало много просто. Връщаше се в миналото, виждаше за последен път Илена и всичко приключваше благополучно. Последното пътешествие във времето обаче не го бе умиротворило, както той бе очаквал. Точно обратното, бе разстроило още повече, развредило бе старите рани, изострило бе чувството му за вина и старите му угризения.

В никакъв случай не биваше да предупреждава своя двойник за смъртта на Илена! И за нищо на света не трябваше да се поддава на изкушението да се връща в миналото, за да изменя хода на нещата. Да, но това изкушение бе колосално. Ако глътнеше още едно хапче, можеше да спаси Илена от смъртта.

Само че човек не може да измени безнаказано миналото. Сигурен бе в това. Досега бе съумял да ограничи щетите, държейки се като прост зрител, дошъл от бъдещето, но ако го налегнеше непреодолимо желание да се намеси в развитието на миналия живот, нещата можеха опасно да се усложнят. Днес всички знаят за ефекта на пеперудата и за теорията на хаоса: при отключване на верижна реакция едно незначително събитие може да доведе до катастрофа в огромен мащаб; простото махване с крилца на една пеперуда в Япония предизвиква опустошителна буря във Флорида…

Оставаха му седем хапчета, но си даде обещание, че няма да ги използва.

Защото ако Илена не умреше, онзи Елиът от 1976 год, щеше да уреди живота си с нея. Щяха да си купят къща, щяха несъмнено да имат деца, но той никога нямаше да срещне майката на Анджи, което чисто и просто означаваше да пожертва живота на своята дъщеря.