Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Както бе посочено в телеграмата, Мат намери в библиотеката въпросния обемен атлас. Едно вече поостаряло, но все още великолепно издание с чудесни илюстрации, защитени от листове оризова хартия. Между страници 66 и 67 той пъхна — без да го отваря — плика с втората телеграма, след което върна книгата на мястото й върху лавицата.

Сетне отиде в гаража, порови се в кутията за инструменти, додето най-сетне откри един стар апарат за пирографиране и се върна с него обратно в къщата. Включи апарата в контакта до бюрото на Елиът, почака го да загрее, а после приближи нажеженото му острие към изработената от масивно дърво повърхност на бюрото.

Сан Франциско, 2006 год.

Елиът е на 60 години

Нощта отдавна бе паднала, когато Елиът достигна първите къщи на своя квартал. Идваше от летището, където Анджи бе взела последния самолет за Ню Йорк. Отваряйки вратата на къщата, изведнъж бе обзет от чувството на преумора и непоносима самота. Потънал в мрачни мисли, той се приближи до панорамния прозорец на своя кабинет, гледайки, без да ги вижда, светлините на пристанището, които блестяха в нощта. Къщата бе досущ като него: тъжна и ледена. Потръпвайки от студ, Елиът си разтри раменете, за да се постопли. Насочвайки се към радиатора, той изведнъж се спря. Върху работния плот на неговото бюро изпъкваше надпис, пирографиран доста грубо от неумела ръка:

Приближи се, поразен, към бюрото. Това ужасно съчетание от разкривени букви не съществуваше до тази сутрин. Противно на очакванията обаче изглеждаше патинирано от времето.

Кой си е играл да…?

Нямаше нужда да размишлява дълго, за да си отговори на този въпрос. След изненадата с татуировката ето по какъв начин младият глупак се опитваше да му изпрати ново послание. Оставаше да разбере скритото в него съдържание.

Големият атлас? Замисли се за миг, но тутакси се досети за какво става дума. Единственият атлас, който бе притежавал през живота си, бе подарък от майка му, направен само няколко дни преди нейното самоубийство. Съхранявал бе благоговейно тази книга в своята библиотека, но никога не я бе отварял. Застана пред книжните рафтове и дори се качи на един стол, за да стигне до търсеното произведение.

Страница 66?

Прелисти с нетърпение големите листа качествена хартия.

Можеше ли след толкова години…

От книгата се отрони бледосин плик и падна върху паркета.

Телеграма?

Цял век не бе получавал подобно нещо.

Вдигна я и без дори да я прегледа, разкъса трескаво двата края по фабричните пунктирни линии.

Вътре го посрещнаха, изписани с печатни букви, няколко реда текст, преминал през времето и изчакал търпеливо тридесет години, докато някой се досети да насочи поглед към него:

Е, какво? Малка изненада.

Вие се бяхте помислили на всемогъщ, нали? Понеже сте намерили начин да ходите насам-натам във времето, смятате, че Ви е позволено да всявате тревога и страх в живота на другите и да си заминавате, без да получите рестото?

Нещата обаче не вървят по този начин, старче…

Защото ако се замислите малко повечко, Вие може би притежавате познанието за моето бъдеще, но аз съм този, който контролира Вашето минало. Вие не можете да ми направите нищо, докато последствията от моите действия влияят пряко върху Вашия живот.

Сега ролите са обърнати и аз съм този, който води играта.

Настоявам за обяснение и го искам веднага.

Очаквам Ви.

Тази вечер.

Сащисан от прочетеното, Елиът остави телеграмата на своето бюро. Несъмнено бе отворил кутията на Пандора и най-лошите му страхове вече се осъществяваха… Отдели няколко секунди, за да оцени създалото се положение, а после решително грабна флакончето с хапчетата, което носеше винаги със себе си, и се насили да глътне едно от тях.

Навън проблясна светкавица и изтрещя оглушителен гръм. Като в игра с огледала прозорецът на хола отрази погледа на човека, който от този миг насетне щеше да му бъде най-злият враг: той самия.

Кий Уест, Флорида. 1976 год.

Два часа през нощта

Елиът е на 30 години

Бурята беснееше над Кий Уест, лишавайки от електричество всички сгради на острова. Елиът не можеше да заспи. Без да буди Илена, която бе дълбоко заспала на леглото до него, той запали газената лампа и реши да проучи къщата на Ърнест Хемингуей.