Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— А, не! Не разчитай на мен да ти кажа подобно нещо!

— И защо?

— Защото не искам да я спасиш…

В течение на няколко секунди Елиът остана онемял, неподвижен пред дъждовната пелена, която покриваше стъклото. Чувстваше, че разговорът му убягва и че не е способен вече да схваща логиката му:

— Но, дявол да го вземе, нали сега е паднала възможността… Сега или никога! Намерили сте начин да се връщате назад във времето. Нима ще оставите жената на Вашия живот да умре?

— Не мисли, че скачам във въздуха и щракам с пръсти! — нервира се възрастният мъж, стоварвайки юмрука си върху масата. — През тези тридесет години не съм мислил за нищо друго! Само да можех да се върна назад, само да можех да я спася, само да можех…

— Е, добре, престанете да мислите! Направете го!

— Не!

— И защо не?

— Защото ако спасим Илена, ти ще устроиш живота си с нея.

— Е, и?

— Е, и няма да се роди Анджи…

Елиът продължаваше да не разбира:

— Но къде е проблемът? — попита той, повдигайки рамене. — Ще имам други деца…

— Други деца? Пука ми за твоите други деца! Аз не искам да загубя моята дъщеря! Не искам свят, в който Анджи не съществува!

— Аз пък няма да оставя Илена да умре — отвърна решително Елиът.

Преизпълнени с гняв, двамата мъже бяха скочили от местата си. Застанали прави, на няколко сантиметра един от друг, те се гледаха яростно в очите, готови да изиграят последния си коз:

— Мислиш, че ти водиш танца, защото си по-млад, но без мен никога няма да разбереш как е умряла Илена, и затова няма да можеш нищо да направиш, за да я спасиш.

— Във всеки случай, ако Илена умре, изобщо не се надявайте, че ще стана родител на Вашата Анджи!

— Когато станеш баща, ще ме разбереш, Елиът: един баща не изоставя своето дете дори за да спаси жената, която обича…

Двамата дълго останаха така, вперили погледи един в друг, всеки барикадиран в своята крепост. Съзаклятничеството, което ги бе сближило по време на последната им среща, бе отстъпило място на противопоставянето.

Водеше се борба на един мъж срещу самия себе си, в две различни възрасти от своя живот. Всеки бе готов да се бие докрай: единият — за да спаси своята жена, другият — за да не загуби своята дъщеря.

И точно когато разговорът бе навлязъл в задънена улица, по-възрастният от двамата съзря възможния изход:

— Колко далеч си готов да стигнеш, за да спасиш Илена?

— Колкото е необходимо — отвърна Елиът, без да трепне.

— От какво си готов да се откажеш?

— От всичко.

— Е, тогава може би имам една идея…

Дъждът продължаваше да се лее като из ведро.

В края на краищата двамата мъже седнаха един до друг на пейката от местен орех, която се намираше в съседство с бюрото. Зад тях през прозореца на равномерни промеждутъци нахлуваше отблясъкът от фара на Кий Уест, хвърляйки силуетите на торсовете им върху стената и паркета.

— Ти искаш да спасиш Илена и това е съвсем разбираемо, но ще можеш да го направиш само ако дадеш дума, че ще съблюдаваш неизменно три условия…

— Три условия?

— Първото, да не говориш с никого за това, което ни се случва. Нито с Илена, разбира се, нито дори с Мат.

— Аз имам пълно доверие на Мат — възпротиви се Елиът.

— Тук не става дума за доверие, това е въпрос на върховна опасност. Слушай, убеден съм, че правим грешка, ужасна грешка, като тръгваме да се опълчим на съдбата! Сигурен съм, че все някой ден ще трябва да си платим много скъпо за това. Аз съм готов да поема този риск заедно с теб при условие, че ти няма да замесиш никого другиго в тази работа.

— Какво е второто условие?

— Ако успеем да спасим Илена, ще трябва да я напуснеш…

— Да я напусна? — попита смаяно Елиът, не можейки да повярва на ушите си.

— Да я напуснеш и никога повече да не я виждаш. Тя остава жива, но през останалите години на твоя живот ще трябва да действаш така, сякаш е мъртва.

Елиът остана вкаменен, давайки си изведнъж сметка за ужаса, който съпътстваше подобно решение. Отвори уста, но никаква дума не успя да излезе от нея.

— Напълно съзнавам, че искам от теб нещо кошмарно — съгласи се възрастният лекар.

— И какво е третото условие? — едва успя да промълви Елиът с пресъхнала уста.

— След девет години, на 6 април 1985 година, по време на един конгрес по хирургия в Милано, ще срещнеш една жена, която ще прояви интерес към теб. Ти ще отвърнеш на нейните аванси и ще прекарате заедно уикенда, през който ще бъде зачената нашата дъщеря. Ще трябва да действаш точно така и никак другояче, защото това е единственият начин да спасим едновременно и Илена, и Анджи.