Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Неговият двойник.

— Днес е денят… — предупреди го възрастният мъж.

— Какъв ден?

— Днес Илена трябва да умре.

В мълчаливо съгласие двамата лекари се качиха на терасата, заемаща голяма част от покрива на болницата. На различни свои възрасти те бяха идвали тук, за да изпушат по някоя друга цигара, без да се подлагат на укорителните и често пъти обвинителни погледи на своите колеги. Знаеха, че на това място могат да намерят малко спокойствие.

Елиът кипеше от притеснение, нетърпелив да научи всички подробности, но неговият двойник сложи ръка на рамото му и леко го стисна, за да го възпре.

— В никакъв случай не бива да провеждаш този разговор.

— Защо?

— Защото Илена няма да разбере.

— Какво няма да разбере?

— Че я пренебрегваш, за да останеш с една пациентка след края на дежурството. Не си я виждал от три седмици: тя очаква да я посрещнеш на летището и да прекарате заедно вечерта.

Елиът се опита да се оправдае:

— Тази млада жена… толкова е ужасно всичко това, което преживява. Тя си няма никого и…

— Знам — промълви съчувствено възрастният мъж. — Преди тридесет години проседях цялата нощ до нея и никога не можах да я забравя.

От силната емоция гласът му се бе променил. Той продължи:

— Ала на сутринта, когато напусках болницата, ме очакваше най-страшната новина на света: жената, която обичах, бе мъртва.

Елиът разпери ръце в знак на неразбиране.

— Нима може да има някаква връзка между тази пациентка и смъртта на Илена?

— Ще ти разкажа всичко — обеща възрастният мъж. — Само искам да знам, че нашият договор все още е в сила.

— Разбира се, че е в сила — потвърди Елиът.

— Тогава слушай: ето какво ще се случи, ако проведеш този телефонен разговор.

Възрастният лекар започна своя разказ. Той говори дълго, с трескав приглушен глас, в който прозираше дълбоко съжаление.

За да го слуша по-добре, Елиът бе затворил очи. В съзнанието му картините на събитията се нижеха като кадри на игрален филм…

Илена: Ало?

Елиът: Здравей, аз съм.

Илена: Няма нужда да настояваш, няма да разбереш какъв ти е подаръкът, преди да настъпи вечерта!

Елиът: Слушай, миличка, имам един проблем…

Илена: Какво се е случило?

Елиът: Не мога да те посрещна на летището…

Илена: Мислех, че приключваш в три часа.

Елиът: Така е, приключих дежурството…

Илена: Но?

Елиът: Но трябва да остана с една пациентка. Млада жена, която се е опитала да се самоубие тази сутрин в някакъв изоставен бордей…

Илена: Дрогирана, предполагам?

Елиът: Какво значение има това?

Илена: Ако добре те разбирам, искаш да ми кажеш, че ще прекараш Бъдни вечер в болницата с някаква наркоманка, която познаваш едва от няколко часа?

Елиът: Само върша моята работа.

Илена: Твоята работа! Да не би да мислиш, че на този свят само ти имаш работа?

Елиът: Слушай…

Илена: Уморих се да те чакам, Елиът.

Елиът: Но защо реагираш по този начин?

Илена: Защото изминаха десет години, откакто те очаквам, а ти дори не забелязваш това.

Елиът: Ще говорим за тези работи утре сутринта…

Илена: Не, Елиът. Няма да дойда в Сан Франциско. Обади ми се в деня, когато ще си сигурен, че искаш да свържеш живота си с мен.

Елиът остана стъписан няколко минути в телефонната кабина. На три пъти грабваше слушалката, готов да позвъни на Илена, за да й се извини и да уреди нещата. Въпреки това не го стори, защото бе неспособен да изостави младата жена, агонизираща два етажа по-нагоре в болничната сграда.

Илена изчака половин час пред телефона, а после, разбирайки, че Елиът няма да й позвъни отново, накъса гневно самолетния си билет на малки парченца и го захвърли в кошчето за смет. Пак там полетя и подаръкът, който той никога нямаше да види: часовник с гравирани нейни инициали.

Излезе от кабинета си напълно смазана и се усамоти в частните градини на парка, където изплака всичките си сълзи пред розовите фламинго и алигаторите, които пет пари не даваха за нейните мъки.

После реши да отмени отпуската си и да поднови своята работа. Посвети остатъка от следобеда на обичайната си обиколка, като че ли нищо не се бе случило. Нощта отдавна вече бе паднала, когато приключи проверките с посещение при своята любима косатка.