Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Сигнал, че линията работи… Първите позвънявания… Секундите, които изглеждат минути, после най-сетне нейният глас:

Илена: Ало?

Елиът: Здравей, аз съм.

Илена: Няма нужда да настояваш, няма да разбереш какъв ти е подаръкът, преди да настъпи вечерта!

Елиът: Слушай, миличка…

Илена: Какво има?

Елиът: Нищо… Ще дойда да те взема на летището, както се бяхме уговорили.

Илена: Нямам търпение да те видя…

Елиът: И аз също.

Илена: Но гласът ти звучи доста странно, сигурен ли си, че всичко е наред?

Елиът: Сега всичко е наред.

След като постави слушалката на мястото й, Елиът се почувства неспособен да се върне в стаята и да издържи погледа на Емили — младата жена с тежките изгаряния, която продължаваше да агонизира. Само помоли една от дежурните сестри да минава редовно и да я наглежда. После облече палтото си и излезе на паркинга.

Имаше ли и най-малкият смисъл в това, което се канеше да направи? Беше ли наистина променил своето бъдеще, както и това на Илена? Достатъчно ли е понякога да произнесеш едно изречение вместо друго, за да преобърнеш из основи своята съдба?

Всички тези въпроси се блъскаха със страшна сила в главата му, докато вървеше към колата. Запали машинално цигара и сложи ръце в джобовете, за да се постопли. В него почувства вестникарската статия, пъхната в джоба на връхната му дреха. Тогава го осени някакво вдъхновение. Ако бе променил бъдещето, ако Илена нямаше да бъде сполетяна от смъртоносния инцидент, то никакъв журналист не би трябвало да е написал тази дописка. Следователно дописката не би трябвало да съществува!

Изпълнен с любопитство, той извади от джоба си пожълтелия лист, разгъна го, обърна го и от едната, и от другата страна. Колкото и невероятно да изглеждаше, съдържанието на вестника не бе същото. Като под въздействието на някаква магия снимката на Илена бе изчезнала и вместо дописката, отразяваща смъртта на младата ветеринарна лекарка, на същото място се открояваше съобщението за друго произшествие.

Анушка, най-възрастната косатка от аквапарка „Океански свят“ в Орландо, е починала тази нощ вследствие на рана в областта на челюстта след сблъсък с металните прегради на басейна.

Рана, която — по всичко изглежда — тя си е нанесла съвсем целенасочено.

Запитан, директорът на делфинариума допуска, че косатката вероятно е постъпила така поради отчаяние. Наскоро паркът й отнел осемгодишната дъщеря, за да я продаде на друг зоопарк.

„Океански свят“ ще отвори врати днес в обичайния час. Никой член на персонала не е бил ранен.

Сан Франциско, 1976 год.

Елиът е на 30 години

Коледа е.

В това утро на 25 декември калифорнийската мекота бе отстъпила място на намусеното време и студа. Сан Франциско притежава известна прилика с Ню Йорк и човек почти можеше да повярва, че скоро ще започне да вали сняг.

Къщата е изпълнена с тишина, потопена в бледата светлина на изгрева. Сгушена до рамото на Елиът, Илена спи спокоен сън. Младият лекар, точно обратното, е с изопнатата и мъртвешки бледа физиономия на човек, който не е мигнал цяла нощ.

Елиът обръща глава към Илена, целува я нежно, внимавайки да не я събуди, и няколко минути я съзерцава неподвижен, знаейки, че тези мигове са последните, които двамата прекарват заедно. За сетен път вдъхва аромата на косите й, докосва с устни кадифената нежност на кожата й, заслушва се в музиката, отронваща се от ударите на нейното сърце.

После забелязва, че мълчаливи сълзи капят върху чаршафа. Тогава нахлузва пуловера, навлича дънките и излиза от стаята, без да вдига никакъв шум.

Така и не успява да повярва, че ще трябва да я напусне! Знае, че е сключил договор със своя двойник, но сега, когато Илена е спасена, кой можеше да му попречи да остане с нея? Какви ответни наказателни мерки би могла да предприеме онази възрастна откачалка, за да го принуди да съблюдава своята част от договора?

Смазан от тъга, той скита от стая в стая, надявайки се, без много да вярва в това, че всеки миг ще срещне своя дубликат, за да му изкрещи в лицето своя гняв и своето възмущение. Ала другият не се показва отникъде. Онзи Елиът, шестдесетгодишният, бе изпълнил своята част от договора и сега бе дошъл неговият ред да сдържи обещанието си.